Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 2

Обърса пръсти в бедрото си и тръгна към друг отсек, където върху един наклонен стол видя блестящ стоманен шлем, от който излизаха странни израстъци.

Мъжът внимателно го сложи на главата си.

В стаята внезапно се появиха и други хора. Не. Беше някъде другаде. Носеше дрехи — някаква униформа. Хората му се усмихваха, смееха се и се опитваха да го докоснат. И той им позволи да го направят. Чу се да казва думи, които все още не разбираше.

Забеляза някакъв човек сред тълпата. Лицето му бе бледо, а очите му горяха, протягаше му ръка да се здрависат. После внезапно измъкна от дрехата си нещо метално и блестящо.

Мъжът усети ударите в корема си. Усети как пада назад. Изпита болка. Болка, която се усилваше, докато… всичко изчезна.

Свали шлема. Отново беше в отсека, в наклонения стол.

Гласът прозвуча отново:

— И-време от деактивацията: шест години, три месеца, два дни.

Изражението на мъжа се промени едва доловимо. Някаква мисъл изплува в ума му: „Грешка. Пет години закъснение.“ После мисълта беше отхвърлена като безсмислена. Какво значеше „закъснение“? Той се изправи.

— Имате десет корабни дни преди тръгване.

Мъжът кимна. Отправи се към трапезарията. Отново беше гладен.

Глава 2

Беше малка и тиха планета в безлична система около умираща жълта звезда. Системата нямаше определена история. Далече от всякакви търговски или туристически маршрути, тя бе рядко посещавана.

Преди много И-години време имперска изследователска мисия беше направила кратко рутинно проучване, но без да открие нищо интересно. Офицерът, отговарящ за научните изследвания, прилежно беше отбелязал, че планетата е с около 0,87 И-големина и съответстваща на размерите гравитация, И-нормална атмосфера и отстои на три астрономически единици от своето слънце. Климатът варираше от тропически до субарктически и на планетата съществуваха голям брой процъфтяващи форми на живот. Главният обитаващ я хищник беше всъщност боязливо, подобно на котка създание, което не представляваше заплаха за никого.

Освен това офицерът бе добавил забележка: „Не се наблюдават високоразвити същества“.

Планетата беше регистрирана като Проучен свят XM-Y–1134. И за неколкостотин години това беше единственото й име — въпреки че едва ли някой беше питал за него.

По-късно бе получила по-подобаващо име от един неуморен предприемач, който си бе построил имение в зоната с умерен климат, а после дори се бе заиграл с идеята да превърне мястото в екзотичен резерват. И за тази цел бе построил космодрум, снабден с най-новата техника. Дали идеите му са били осъществими, никой нямаше да узнае. Предприемачът бе загубил състоянието си и беше застигнат от загадъчен и особено трагичен край.

Но това не направи никакво впечатление на планетата. Тя си се търкаляше по своята орбита, както бе правила няколко милиарда години. Повърхността й биваше ожулвана от космически отпадъци на всеки неколкостотин милиона години — което водеше до изчезването на прекалено размножилите се форми на живот и даваше шанс за появата на нови видове.