Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 194

Стен не можеше да помръдне, да заговори или да поздрави. Усети, че и другарите му са втрещени от изненада.

— В името на замръзналия задник на баща ми — промърмори Ото. — Това е Той!

Когато ги достигна, клинът се раздели и промени формата си. Стен откри, че се взира в онези странно древни и все пак млади очи. Видя, че е разпознат и чу да изричат името му. Алекс потрепна, когато и неговото прозвуча след моментно сбръчкване на царствените вежди.

Мъжът се обърна към Махони.

— Радвам се, че си се навъртал наоколо, Йън — каза Вечният император.

Махони припадна.

Глава 33

Не всички от флота на отмъщението бяха лоялни към Тайния съвет и не всички ръце бяха окървавени в чистките. Сляпото подчинение не може да е единственото търсено качество — особено когато целта трябва да бъде изпълнена.

Флотски адмирал Фрейзър не беше доволна от получените заповеди, но, както винаги, се подчини и командваше атакуващите сили от мостика на имперския боен кораб „Чу Кунг“. Тайният съвет беше изкарал от складовете и последното АМ2-гориво, за да захрани флота. Беше достатъчно, за да стигнат до Нютон, да нападнат… а после можеха само да се надяват откраднатият конвой с АМ2 да се намира някъде в системата Юра, ако смятаха да се завърнат от това пътуване.

Един обичаен проблем обаче беше отпаднал — на корабите на Фрейзър екипажите бяха в пълен състав, нещо, което обикновено не ставаше. А може би беше по-добре да не бяха, помисли си тя. Съветът беше наредил всички кораби да действат на пълна мощност. Така не само складовете бяха опразнени от гориво, същото беше направено и с цивилните кораби, и наземните станции.

Разбира се, никой от командирите не би изпратил най-добрите си хора, ако можеше да го избегне. На Фрейзър й се искаше да има на разположение шест месеца — не, цяла И-година — за да превърне новия флот в бойна единица. Но дори и за толкова време едва ли щеше да успее. Замисли се тъжно за драконовските мерки за дисциплина, за които беше чела, че се прилагат в морския флот.

Разбира се, имаше и доброволци. Мнозина бяха готови за бой, най-вече защото бяха подкрепили Съвета по време на чистките. Ако Съветът паднеше от власт, тези офицери не можеха да очакват каквато и да е милост от неизбежния военен съд, който почти сигурно щеше да бъде упълномощен да произнася смъртни присъди.

Фрейзър направи каквото можа, за да прогони скуката. Организираше учения и дори стигна до крайности, като нареди навигационните системи на някои кораби да се контролират от командирите на дивизии.

Не беше доволна — но се чувстваше доста уверена, без обаче да подценява врага. Беше анализирала внимателно сполетялото Двадесет и трети флот на Грегор. Бяха се справили умело с него, но с тактики по-скоро присъщи на грабители, отколкото на редови военни сили. Освен това защитниците на системата Юра щяха да отбраняват точно определено място. Фрейзър планираше да ги увлече в битка извън системата. Щеше да отдели половината си резерви, за удари световете на Юра, като Нютон щеше да е главната й цел. Налагаше се да раздели силите си, но същото се отнасяше и за защитниците. След като смажеше бунтовническите сили, флотът й щеше да се приземи на Нютон. Оттам нататък отговорността вече нямаше да бъде нейна, за което беше благодарна.