Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 192

Съдиите се превъплътиха напълно в ролите си. Уарин остана напълно безпристрастен. Апус, въпреки омразата си към Съвета, се прояви като енергичен защитник. Понякога Стен почти забравяше какво всъщност е истинското й отношение. От една страна, се гневеше, когато тя неуморно се стараеше да защитава Тайния съвет, но, от друга, се възхищаваше на умението й да изпълнява така отговорно задълженията си.

И все пак беше трудно да не се вбеси, когато информацията, която беше извлякъл от стадиона „Ловет“, беше отхвърлена като пълни глупости, номер на науката или дори като подхвърлено доказателство.

Ривас, от друга страна — който не харесваше Съвета по философски, а не по лични причини, — се превърна в техния гневен обвинител. Публично и дори в уединението на залата за обсъждане той заглушаваше с викове всеки опит да се отслаби силата на обвиненията. Стен не се интересуваше от рационалната страна на възприетото от Ривас поведение. Той просто се наслаждаваше на непрекъснатите му нападки. Ривас неуморно посочваше и изтъкваше важните моменти, обясняваше, че последователността на определени обстоятелства не може да бъде пренебрегната. И яростно пледираше тайното споразумение на Съвета да се приеме като доказателство най-малко за възможност да се организира заговор, ако не и нещо повече.

После, докато седмиците се влачеха, очите на Стен започнаха да се затварят. Алекс и Махони не бяха по-добре. Измъкваха се при всяка възможност. За съжаление опитите да се измъкнат на причакващите снимачни екипи бяха по-досадни дори от заседанията. Така че най-вече дремеха.

Но най-накрая почти всичко приключи. Трибуналът се готвеше да гласува. Ривас и Апус изоставиха ролите си като адвокати и се присъединиха към Уарин за безпристрастно обсъждане.

Очакването запали за кратко интереса на Стен. Той се приведе напред, за да не изпусне нито дума.

— Не мисля, че можем да отлагаме повече, благородни създания — поде господин Еку. — Готови ли сте с решението?

Стен не успя да чуе отговора. Алекс го беше сръгал с лакът в ребрата. Махони стоеше на вратата и им махаше настойчиво, явно ги призоваваше да излязат при него.

В мига, в който вратата зад гърба им се затвори, Махони придърпа Стен и Алекс.

— Ото се обади — каза. — Става нещо странно около космодрума. Присъствието ни е необходимо. Веднага, момчета.

Докато бързаха нататък, Махони им разказа каквото знаеше.

Изглежда, бяха благословени с посещението на високопоставена особа от Дюзабъл.

— Какво искат тези копелета? — беше първата реакция на Стен.

— Това са мутрите на някой задник — изцепи се Килгър.

— Сигурно — съгласи се Махони. — Но не можем да ги съдим твърде строго. Нуждаем се от цялата помощ, която можем да съберем, независимо откъде идва.

Под помощ, поясни Махони, имаше предвид, че независимо от голямата поквара, царяща там, Дюзабъл беше признато правителствено тяло в Империята — при това важно. Не само това, ами не бяха изпратени обикновени представители. Според Ото самият новоизбран тайрен Уолш беше на борда на кораба, както и председателят на Съвета на солоните, майсторът сред политическите крадци, солон Кенна.