Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 191

През този ден катерене нямаше да има.

Но от този момент нататък почивката се превърна в нещо много по-различно от първоначалните планове на Стен.

Един от бойците Бор се заинтересува от катеренето. Стен му показа някои от номерата върху малка скала наблизо. Синд беше карала основен курс по катерене, макар и специализиран в изкачване на сгради.

И така продължиха нещата. Катерене през деня. На два пъти Стен просто се поразходи по хълмовете в околността. През нощта се събираха да похапнат заедно. Той премести палатката си в лагера на Бор.

Прекарваше доста време със Синд.

Беше му лесно да разговаря с нея. Хрумна му, че това е някакъв вид нарушение на дисциплината. Каква дисциплина? — запита се сам. Вече дори не беше адмирал — поне технически. А дори и да беше, искаше ли го наистина? Успя да накара Синд да спре да се обръща към него с чина му и дори да премахне повечето „сър“, с които обичаше да гарнира речта си.

Разказа й за адския фабричен свят, на който беше израснал. Спомена — съвсем бегло — и за семейството си. Разказа й за Алекс Килгър и за многото години, в които заедно бяха преживели доста приключения.

Спести военните истории.

Отначало Синд беше разочарована. Представяше й се възможност да се поучи от най-великия сред великите воини. Но откри, че той й разказва други истории — за странните същества, които беше срещал, някои хора, други не, някои приятелски настроени, други не чак толкова. Нямаше никаква кръв в тези истории.

Алпийската ливада се огласяше все по-често от звънлив смях.

Синд сподели колко странно е да израсъл във воинска секта, отдадена на идеята за свещена религиозна война, която не само беше разбита от войната, но чиито богове се бяха оказали измамници и дегенерати. Затова й се сторило естествено да се обърне към Бор.

— Макар че сега се чудя на моменти. Дали не минах от една вяра-убежище — тя използва таламейската дума — към друга?

Стен повдигна вежди. Вярно или не, това беше проницателно наблюдение за толкова млада жена като Синд.

Той й разказа за световете, които беше видял. Тропически, арктически, без атмосфера. За секвоите на Земята. За неговия собствен свят — Малък мост.

— Може би… Бих могъл да ти го покажа някой ден. Един ден.

Синд се усмихна.

— Може би и аз ще поискам да го видя. Един ден.

Не спаха заедно. Тя навярно щеше да дойде в палатката му, ако я беше поканил. Но той не го направи.

Странна почивка, помисли си Стен, когато времето, което си беше определил за ваканцията, изтече и те натовариха колата. Не каквато очакваше…

Но може би точно от каквато се нуждаеше.

Глава 32

Трибуналът беше почти готов, с присъдата. След като и последният свидетел беше призован и последните доказателства бяха представени, съдиите се оттеглиха да заседават. Последваха няколко седмици къртовска работа, докато разглеждаха планините от показания.

Отначало Стен мислеше, че разрешението да присъства на заседанията е голяма привилегия. Той, Алекс и Махони се бяха скупчили в един от далечните ъгли, докато господин Еку и тримата съдии обсъждаха относителната значимост на всяка подробност. Като протоколчик, Дийн Блайт надзираваше официалното документиране на тайното заседание за бъдещата история. Господин Еку беше особено загрижен да не се допусне никакво недоглеждане, което да бъде изтъкнато впоследствие.