Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 183

Обмисли внезапно променилото се бъдеще и какво криеше то, особено за наскоро избрания Уолш. Следващите избори… да вървят по дяволите. Засега. Следващите избори бяха чак след няколко години.

После се замисли дали да не потърси църква и да се помоли на някой бог, за да му даде на него, Кенна, достатъчно ум, та да разбере какво става, преди нещата да продължат хода си.

Но отново се върна към реалността — и се почерпи с една бутилка.

Махони разбра, че има сериозен проблем.

Рюкор дойде при него в своя гравистол, вместо да го повика в кабинета си или, ако въпросът не беше твърде сериозен, при огромното, дълбоко корито със солена вода, направено, за да й напомня за ледените арктически води, силните бури и извисяващите се айсберги на родния й свят.

Рюкор, от мустачките до огромното туловище и перките, му приличаше на морж и той неведнъж я бе описвал така.

Когато Стен сподели идеята си за трибунала, Махони веднага беше започнал да търси необходимите средства. Едно от тях беше Рюкор — един от главните психолози на Империята навремето. Откри я изпаднала в състояние на полупенсионно отегчение. Тя харесваше Стен, оценяваше поне донякъде чувството за хумор на Килгър, а към Махони изпитваше симпатия. И макар че нямаше да си признае, нещо, надхвърлящо отегчителното здравомислие на собствената й раса я бе провокирало да се присъедини към лова.

— Е? — попита Махони, като пропусна обичайните любезности, когато огромният гравистол влетя в стаята.

— Много интересен е този Венло — започна Рюкор. — Съвсем необикновен. Истинско аморално създание. Чела съм за такива, но никога не се бях сблъсквала с едно от тях. Емпатичните ми жлези останаха бездейни по време на цялото сканиране.

Емпатичните жлези на Рюкор, разположени приблизително на мястото на слъзните канали при хората, автоматично реагираха при всякаква молба или болка у съществото, поверено на грижите й. И тя сякаш винаги ридаеше, дори когато обмисляше най-ужасната съдба на пациента.

— Какво става?

— Първо, здравето на Венло…

— Надявам се, че умира в конвулсии, но осъзнавам, че е най-добре да остане здрав като бик. Така или иначе, не искам да слушам за здравето му. Предполагам, че е отлично. Продължавай.

— Мисля, че ние — ти и аз — е най-добре да подготвим секретен фиш за това сканиране. Профилът му е като от учебник и, внимателно цензуриран и редактиран, ще е ценен принос за психологията. За теб… някои от операциите, в които е участвал в миналото, могат да бъдат интересни и поучителни.

Тя захапа мустаците си замислено.

— А какво ще кажеш за най-важната от тях?

— О, виновен е, точно както казва. Интересно колко точно е анализирал Шапел, без да е обучаван предварително за това. Успял е да го манипулира безпогрешно. А Суламора е бил работодателят на Венло. Но това е всичко.

— Значи нищо? Не е видял нито един проклет меморандум да се търкаля някъде около Суламора? Хайде стига, Рюкор. Нещичко трябва да изкопчиш. Може би всички в Съвета са се напили и са запели дружно: „Ще сме много щастливи, като умреш, ти, стари негоднико“. Нещо, каквото и да е.