Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 185

— Сигурен ли си?

— Как бих могъл да не съм? — отвърна мъжът. — Най-големият мач от години насам и самите членове на Тайния съвет да присъстват. Но нямаха нужда от много прислужници — бяха само шестимата. Нямаше помощници или охрана. Така че бяхме само четирима от персонала през онази нощ — аз, Мартинес и Ибай зад бара, Ванс притичваше, ако имаха нужда от нещо от кухнята. Не ядоха много нея нощ. Дори и двете Краа. Извинете, но това последното, което споменах, няма да бъде записано, нали?

Хайнис го успокои. Мъжът каза, че с удоволствие ще нарече убиеца лъжец в съда. Хайнис заяви, че това едва ли ще бъде необходимо — вече имало достатъчно улики. Просто проверявала за всеки случай, за да не възникне проблем. После подметна, сякаш между другото:

— Трябва да е било доста вълнуващо да си близо до толкова много властимащи.

— Не мислех, че ще е така — отвърна управителят — В края на краищата Ловет е организирал празненства с важни особи и преди. Не колкото правеше баща му, но все пак. А напоследък, откакто е зает с управлението, дори още по-малко. Само едно или две, откакто… откакто Императорът беше убит. Както казах, сметнах, че няма начин да остана впечатлен. Не е вярно. Иска ми се да не бях толкова искрен обаче.

— Защо?

— О, ако не възразявах срещу разтягането на локуми, бих могъл да измисля някаква история за това как е протекла вечерта и как някой от тях е поискал моя съвет или ме е похвалил колко умело ръководя нещата. Но не е така. Предполагам, че бяха дошли да говорят за нещо важно. Направи ми впечатление, че не се вълнуваха особено от мача. А когато някой от тях искаше питие, отиваше да си налее сам. Поне успях да гледам играта на екрана в задната стая, което ме изненада. Обикновено при такива големи събития, когато господин Ловет се появи, съм толкова зает да тичам напред-назад, че трябва да взимам видеозапис на мача на следващия ден.

Хайнис се усмихна и изпрати мъжа до вратата на кабинета си, после слезе няколко етажа по-надолу, където бедният и изтерзан господин Браун беше успял да наеме малък кабинет и се беше затрупал с архиви в поредния напразен опит да докаже, че Розмънт вече не е сред живите.

Стен се замисли над информацията за миг.

— Имали са работа. Никакви помощници, слугите в кухнята. Това е срещата, която търся.

— А документирането, Стен? Няма свидетели.

— Не съм сигурен, че е така. Срещата е била делова. При напускането вероятно са взели охраната със себе си. Никакво почистване — не и на електронните устройства. А апартаментът не е бил използван оттогава. Лайза, приятелко от моята младост, ще намериш ли четирима здравеняци, които ти дължат услуга? Не става въпрос за бой, само за дребно прекрачване на закона. Обаче да могат да си държат устите затворени. Трябва да стане чисто, не искам да ти причинявам неприятности. Ако нямаш възможност, все ще си намеря отнякъде четирима юнаци.

Хайнис се усмихна.