Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 181

Махони запази невъзмутимо изражение, но това, което чуваше, не му хареса.

— Така че, Махони, както казах, не съм димящото ти дуло, нито зная къде е то. С неохота ти предлагам всичко, което знам, повече не мога.

Венло си наля още една чаша пунш и махна с черпака към Махони, но той поклати глава. Венло седна обратно на стола си.

— Безизходна ситуация, нали? Можеш да ме убиеш… да се опиташ да ме убиеш. Но тогава определено няма да се измъкнеш жив оттук. Каза ми, че се целиш в по-големи негодници — предполагам, че искаш да ги заловиш.

— Не е точно безизходица — възрази Махони. — Ти ще си събереш багажа и ще дойдеш с мен на Нютон. Може да казваш истината, а може и да лъжеш. Ще разберем със сигурност.

— Мозъчно сканиране? Никога. Хората умират или се видиотяват под шлема. Ако такъв е изборът, по-добре да се бием и да загина тук.

— Няма да умреш, нито мозъкът ти ще се изпържи. Сканирането ще бъде извършено от Рюкор. Тя е…

— Чувал съм за нея. Най-добрата. Но признавам, от мисълта, че някой ще се рови из душата ми, ме побиват тръпки.

— Бедното същество, което ще се рови из душата ти, ще бъде разтърсено.

— Нека да помисля — продължи Венло. — Ако откажа и по някакъв начин и двамата оцелеем в последващата… дискусия, какво ще се случи тогава? Със сигурност ще пуснеш мълвата за моето съществуване, за да стигнете до Тайния съвет, като очакваш те да заличат следи, които дори не съществуват. Както и ще направят. Идиоти. Не ми харесва тази възможност. От друга страна, мога да дойда с теб. Да приема мозъчното сканиране. Да свидетелствам. Може би при вашия трибунал по някакъв начин силите на — гласът на Венло беше пропит със сарказъм — истината, справедливостта и имперската култура магически ще триумфират, а Съветът ще падне. Или, което е по-вероятно — собствената им некадърност ще ги унищожи. И при двата варианта съм в пълна безопасност. Добре защитен, със сигурност. Дори да не мога да изпълнявам занаята си, поне ще се отнасят с мен по начин, към който малко или много съм привикнал.

Венло казваше истината. Един политически убиец, освен ако не бъдеше убит в първите минути след атентата или не се окажеше напълно побъркан, щеше да попадне под грижите на правителството до часа на смъртта си. Независимо дали проговореше, или не — очакваше се, че рано или късно би избрал да направи разкрития, дори ако в този миг единствените заинтересувани същества са историците.