Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 180

— Бързо схващаш — подхвърли Махони, — така че можем ли да зарежем този дракх с „Шаемел“, Венло?

— Мислех, че тази самоличност е погребана дълбоко. Но пък мислех същото и за себе си.

Махони обясни колко малко истински професионалисти са останали; как още по-малко от тях не са свързани с правителството, мегакорпорациите или военните; и най-накрая се спря на самия начин на действие на Венло.

Венло изглеждаше раздразнен.

— През всички тези години си мислех, че не съм оставил никакви следи. Тц, тц. Засрамен съм. Е, как мога да изкупя вината си, че съм подготвил покушението над Императора?

— Защо смяташ, че не съм дошъл да ти прикова червото към някое дърво и да те гоня около него? Императорът беше мой приятел.

— Знам… Също така съм чувал, че… понякога предпочиташ сам да си вършиш оперативната работа. Но ако просто искаше да ме убиеш, нямаше да си правиш труда да се представяш, преди престрелката да започне. Пряката конфронтация може да доведе до контузии и при двете страни — а ти вече не си в първа младост.

— Не си прав — възрази Махони и за миг във въздуха се появи напрежение. — Ако не бях по петите на по-големи негодници, можех като нищо да ти изтръгна сърцето.

— По-полека, Махони. Е, хвана ме в грешка, сега и аз ще направя същото. В нашия занаят не приемаме нещата лично. Това може да има смъртоносни последствия. Но тъй като това не влиза в дневния ред, може ли вече да сменим темата? Кажи на подкрепленията си да успокоят топката.

Той отиде до бюрото и сложи ръката си на нещо, което изглеждаше като бележник.

— Моите хора няма да се месят.

После седна и даде знак на Махони да направи същото.

— Предполагам, че мога да отгатна какво искаш. Но кажи ми все пак. Подозирам, че има нещо общо с онзи налудничав трибунал, за който се тръби напоследък.

— Така е. Искаме публично да свидетелстваш за заговора.

— Аз? На свидетелската скамейка? Това ще е съвсем ново преживяване за мен. Едва ли ще се отрази добре на бъдещите ми възможности за работа.

— И без това май не ти върви особено — каза Махони и демонстративно зарея поглед през прозореца, към празните конюшни.

— Обстоятелствата около последната ми задача ме накараха изключително внимателно да избирам работодателите си. Отказах някои доста изгодни сделки заради голямата си амбиция да се преборя с най-голямото от всички възможни предизвикателства.

— Горкият ти.

Венло не обърна внимание на сарказма на Махони.

— Да кажем, че се съглася. Отивам в съдебната зала и казвам — какво точно казвам? Че съм бил нает от Танз Суламора, тъй като преди това съм изпълнил успешно някои други поръчки за него? Че съм открил и подготвил Шапел и съм го закарал на правилното място? И да опиша всички подробности, свързани с това? Може би. Но това ли е всичко?

— Разбира се, че не. Суламора е мъртъв. На никого не му пука за него. Искаме другите. Кес. Малперин. Близначките Краа. Ловет.

— Искаш нещо, което не мога да направя.

— Но ще го направиш.

— Не ме разбираш. Не зная такива подробности. Мога да свидетелствам за вътрешната си убеденост, че останалите членове на Тайния съвет трябва да са били замесени в конспирацията. Но доказателство? Суламора никога не е споменавал имената им пред мен. Никога не съм се срещал с тях, нито с някого, за когото да съм смятал, че е техен пряк представител. Недей да се мръщиш, Махони. Мога да ти го докажа. Вземи например моето присъствие тук. Избягах от Първичен свят, разбира се. Но се завърнах в дома си отпреди двайсет години, вместо да се скрия зад друга самоличност и да потъна в някоя част на вселената, където никой не ме познава. Очевидно, не съм си взел парите. Очевидно, не съм тръгнал да ги търся от никого. Ако онези проклети копелета от Тайния съвет имаха и най-малката идея, че аз съм Контролиращият, не мислиш ли, че щяха да уредят изчезването или залавянето ми? По-скоро първото.