Читать «Последна борба» онлайн - страница 7

— А тук са и тези кръвожадни червени дяволи!

— Ей, Богу! Тая Минехаха има свръхусет. Подушва присъствието ни от десет мили.

— Дръжте се, дръжте се, деца! Параходът ни наближава острова — извика лейтенантът. — Скачайте на брега, но внимавайте да не си измокрите краката!

Всъщност под писъка на куршумите на яздещите по брега индианци бегълците бяха завлечени от течението към наводнения бряг на едно островче, на което растяха много дървета.

И да искаха, бегълците не можеха да отидат по-далеч, защото трупите, които им служеха за салове, се врязаха дълбоко в крайбрежните храсталаци и безнадеждно се заплетоха в тях, а от друга страна, както изглежда, веднага зад островчето водата от потока бурно се спущаше от порядъчна височина, разкъсвана от стърчащите на дъното като зъби на гигантски животни остри, черни скали, които заплашваха да раздробят на парчета тялото и на най-смелия плувец.

— Дръжте оръжието високо — предупреди пътниците старият индиански агент. Кучето Дръж така се наежи, че и опашката му се изправи. — Главата си залагам, че този остров само временно е такъв. Всъщност това е част от суша, доста голям нос, където сигурно са се събрали доста от обитателите тук. И както се случва, откъснати от сушата, тия обитатели са изгладнели до последна степен. По-силните са се хранили с по-слабите. Но изглежда, че запасите са на привършване и нашето идване ще им дойде доста добре. Да бъдем готови за среща с тия обитатели — мечки, ягуари…

— А карабините за украшение ли ще ни служат? — обади се, като разтриваше вкочанените си крака, траперът Джордж. — Така ще ги подгоним…

— Внимавай те да не ни подгонят така, че… Не зяпай! Не зяпай! — извика Джон.

И веднага гръмна към някаква доближаваща се сянка.

В отговор на изстрела се чу яростен мечешки рев и една грамадна сива мечка се изправи на задните си крака почти на десетина крачки пред тях.

В същия миг полунаводненият остров оживя от гласовете на разтревожени зверове.

— Господи! — изплашено се провикна Джордж, като продължи да изпразва в мечката своята карабина. — Та ние сме попаднали в същинска зверилница!

— Като при господата Хагенбек и сие — засмя се Джон, като доубиваше с нов изстрел ранената мечка. — Запалете огън! — извика той. — Огънят ще помогне да се запазим от компанията на това късокрако животинче.

Бегълците бързо се втурнаха и като избраха удобна позиция, запалиха няколко огъня и продължиха да стрелят зад тази огнена барикада по лутащите се из острова подплашени диви животни.

Обезумели, те изпълваха всичко наоколо с яростните си ревове, в тоя хаос от звуци се сливаха ревът на мечките, мученето на бизоните, гладното мяукане на ягуарите, ревът на свирепите кугуари…

А като допълнение на тоя концерт, отдалеч се дочуваха виковете на преследващите ги индианци.

— Ама че концерт! Дълго ще се помни! — каза индианският агент. — Моля, моля, лейди и джентълмени! Вход безплатен. Желаещите могат да се гостят и с някое куршумче!

Глава II

Последната от атабаските