Читать «Последна борба» онлайн - страница 6

— Но как ще…

— Върви с мен и ще видиш!

И бягащите, като прибраха всичко, което успяха в бързането си, се спуснаха към бързите мътни води на реката. Те изоставиха дори верните си мустанги, завързани край землянката. Намръщеният Дръж летеше пред тях, като от време на време известяваше със заучения си лай присъствието на някой горски обитател.

По пътя си бегълците неведнъж бяха принудени да заобикалят гигантските трупи, лежащи по наклонения бряг, а когато стигнаха реката, без особен труд намериха две доста големи трупи, вече наполовина потопени в реката, които като че чакаха само лек тласък, за да заплават по течението.

— Ето ги нашите лодки! — извика индианският агент. — Бързо отсичайте с брадвите клоните, които пречат за удобството на пътниците, и тръгвайте!

С тези думи Джон пръв заби секирата в лежащото до него дебело стебло и след няколко минути го бутна във водата и се метна на него…

— Трети звънец, моля! Повече пътници и товар параходът не приема! — пошегува се той, като се отдалечаваше от брега.

Всъщност импровизираният кораб действително не можеше да приеме повече нито пасажери, нито товар, без да рискува да се обърне.

На единия край на този кораб седеше Дръж, който през цялото време лаеше и хвърляше гневни погледи във вечерната мъгла, а на другия край се бяха настанили Джордж и Джон.

Вторият труп послужи за лодка на младия офицер Девандел и трапера Хари.

Преди да потеглят, бегълците се въоръжиха с дълги пръти, които трябваше да им служат за весла, но едва дърветата се отместиха на няколко метра от брега, когато прътите се оказаха излишни: придошлата вода подхвана и бързО понесе трупите с техните пътници с неудържима сила.

— А къде отиваме? — попита Джордж мълчаливия индиански агент. — Нали напред има прагове?

— Преди да достигнем прагове, поне десетина пъти ще имаме възможност да се разделим с нашите лодки.

— Какво искаш да кажеш? — наостри уши траперът.

— С помощта на индианците! Наведи глава! Веднага!

Ловецът мигновено се наведе и над главата му @профуч аха десетина куршума от винтовките на червенокожите, които бяха вече дошли до реката. За да не бъде толкова явен прицел, Джон се изтегна върху гредата, като се държеше за дръжката на секирата. Джордж се опита да последва неговия пример, но едва не се изтърколи във водата.

— Не, по-добре да седна! — избъбра той. — Само че краката ми мръзнат в ледената вода.

— Ами вдигни ги над главата си — посъветва го хладнокръвно индианският агент. — Това е твърде полезно за кръвообращението, както съветват някои. Пък и ако ранят единия ти крак, а може и двата, няма да се оплакваш от мазолите си.

— Стига сте се шегували, чичо Джон — недоволно отвърна траперът.

— Е, какво. Да почна да плача ли? — избъбра агентът.

В това време от плаващия пред тях ствол, на който бяха лейтенант Девандел и траперът Хари, се чу вик.

— Отиваме към остров. Да спрем ли на него?

— Да огледаме! — отвърна Джон. — Ако трябва да спрем, ще спрем. Ако трябва да слезем, ще слезем! Да не забравяме, че сме пред праговете, а да ги минем с тия греди, е повече от съмнително.