Читать «Последна борба» онлайн
Емилио Салгари
Annotation
Отново, след много години, малкият български читател се среща с любимия си писател Емилио Салгари. Той сигурно е слушал от дядовци, чичовци и бащи за индианския агент Джон, за траперите Хари и Джордж, за полковник Девандел, yза знаменитата скалпьорка Яла и за дъщеря й Минехаха.
В настоящото издание всичко е поднесено така целенасочено приказно и увлекателно, че да грабне вниманието на българчето преди всичко от начална училищна възраст. През годините голямата книга на Салгари с героите, за които става дума, бе издавана на части Твърде популярна бе навремето първата част — „По границите на Далечния запад“. „Тренев & Тренев“ С-ие си поставя амбициозната задача да издаде най-хубавото, създадено от великия писател. Малкият читател тук ще узнае как загива Минехаха и как Джон възвръща скалпа си и несъмнено ще търси всички книги на Салгари, любимеца на децата от цял свят.
Емилио Салгари
Глава I
Глава II
Глава III
Глава IV
Глава V
Глава VI
Глава VII
Глава VIII
Глава IX
Глава X
info
Емилио Салгари
Последна борба
Глава I
По бреговете на вълчата река
Беше тъмна и бурна нощ. Нито звезди светеха, нито кротката луна озаряваше земята.
Върху брега на потока, който с тих ромон носеше своите студени води към полите на каменния хълм, пламтеше огън и димът, издигнат като стълб, се разливаше под навеса от преплетените клони на многовековни горски великани.
Край огъня, разположили се върху постлани биволски кожи, седяха хора, които бяха дошли при тоя поток отдалеч, през океана, за да видят истинския живот на Новия свят.
На огъня се печеха късове еленово месо и въздухът бе напоен с тази апетитна миризма.
— Местността е неузнаваема! — казваше единият от дошлите на своя водач. — Какви мечки, ягуари, кугуари се скитаха нощем тук! Сега ги няма! Почти са изтребени!
— А индианците? — запита единият от пътниците.
— Индианците ли? Те и сега още скитат тук, но, разбира се, не са някогашните свирепи и безпощадни червенокожи, с които трябваше неуморно да се води кървава борба. Вече са кротки…
— Които при възможност не биха се отказали да плячкосат някой кон, пък и каквото намерят друго — избъбра вторият водач.
— Вие, чужденците, искате да видите тукашните червенокожи ли? Ех, почакайте. Те няма да закъснеят. Те са като койоти, подутват отдалеч. Ето, дочувам предпазливите стъпки на неколцина индианци, които навярно отдалеч са видели светлината на нашия огън и сега се примъкват насам, за да им се даде нещичко! — отново заговори първият водач.
Само след минута при огъня действително се появиха червенокожи.
Бяха двама: висок старец и едно момиче, почти дете. По тях висяха жалки дрипи, а лицата им бяха бледи и мършави, в погледите личеше глад и страх.
Единият от водачите поиска да ги изгони, но другият го спря.
— Остави ги, Сам! Дай им един кокал и малко сухари и те ще са доволни!
— Как не! Ще трябва да ги следим. Току виж откраднали нещо и ние ще сме отговорни за това.
Но въпреки възражението си той не закачи дошлите. Индианците седнаха малко по-встрани от тях на голата земя.
— Старецът е сляп — каза единият от пътниците шепнешком, като кимна с глава към индианеца, който упорито гледаше в огъня със своите странно блестящи, но неподвижни зеници.
