Читать «Колекционерите» онлайн - страница 9

Анабел пое картичката. Под името пишеше, че мъжът е откривател на таланти, а на обратната страна той уточняваше какъв сексуален акт иска да направят.

Е, добре, господин откривател на таланти. Сам си го изпроси.

Стана и се насочи към голямата маса в ъгъла, около която се бяха настанили петима мъже в раирани костюми. Те я огледаха заинтригувано и се засмяха на репликата, която им подхвърли. Тя свойски погали главата на единия, след което се наведе и докосна с устни бузата на съседа му — як мъжага с широки рамене и сивеещи бакенбарди, някъде около четирийсет. Развеселената компания с готовност се смести, за да й направи място на масата. Пет минути по-късно тя стана, докато Лио я наблюдаваше с любопитство, и се насочи към изхода. Когато тя мина покрай масата на сваляча, той подхвърли:

— Непременно ми се обади, скъпа! Направо изгарям по теб!

Анабел грабна чаша вода от таблата на преминаващия сервитьор и я лисна в скута му.

— Това ще те охлади, жребецо!

— Мамка му! — скочи на крака той, а дамата му вдигна ръка да прикрие усмивката си. — Ще си платиш за това, кучко!

Със светкавично движение Анабел протегна ръка и стисна китката му.

— Виждаш ли онези момчета там? — изсъска тя и кимна към компанията на голямата маса, която смръщено наблюдаваше развоя на събитията. Един от мъжагите многозначително изпука с пръсти, друг пъхна ръка под сакото си.

— Понеже цяла вечер ме зяпаш, вероятно си забелязал, че си поговорих с тях — продължи с равен тон Анабел. — Те са от фамилията Москарели, а онзи в дъното е Джоуи-младши, бившият ми съпруг. Формално погледнато, вече не съм част от фамилията, но вероятно знаеш, че никой не може да прекъсне връзките си с подобен клан.

— Москарели? — вдигна вежди онзи. — Кои са те, по дяволите?

— Преди ФБР да прочисти Вегас, те бяха третата по сила престъпна групировка в страната. В момента възстановяват структурите си и слагат ръка върху профсъюзите на работниците по чистотата в Ню Йорк и Нюарк. — Пръстите й леко се стегнаха около китката му. — Ако имаш проблем с мокрите гащи, Джоуи с готовност ще ти помогне.

— Не си въобразявай, че вярвам на тези глупости! — запъна се свалячът.

— В такъв случай иди да си поговориш с него.

Онзи хвърли бегъл поглед към голямата маса. Стиснал ножа за бифтек в огромната си лапа, Джоуи-младши правеше опит да се изправи, а мъжът до него го дърпаше обратно.

— А може би искаш Джоуи да дойде при теб? — небрежно подхвърли Анабел. — Бъди спокоен, ще се разминеш с леки телесни повреди, защото в момента са го пуснали под гаранция и едва ли ще рискува да ядоса федералните.

— Не, не! — разтревожено запротестира мъжът и с мъка отмести поглед от ножа в ръцете на Джоуи-младши. — Всъщност нищо не е станало. Само се понамокрих, и толкоз. — Отпусна се обратно на стола и сложи салфетката в скута си.

Анабел се обърна към дамата му, която правеше неуспешни опити да сподави злорадото си хихикане.

— Смешно ли ти се струва, скъпа? Имай предвид, че хората се смеят на теб, а не с теб! Съветвам те да проявяваш повече достойнство, иначе цял живот ще си останеш в компанията на задници като тоя тук, разбира се, докато остарееш и вече никой не ти обръща внимание!