Читать «Колекционерите» онлайн - страница 8
Дейвид Балдачи
— Когато ми зададе този въпрос за последен път, стреляха по мен!
— Стреляха по
Вече не се усмихваха.
— За какво става въпрос? — попита Лио.
— Ще ти кажа, но след като направим една-две дребни акции. Трябват ми малко налични за големия удар.
— Големият удар! Кой днес се занимава с такива неща?
Тя извърна глава и го изгледа от горе до долу. С ботушите на високи токове беше почти метър и осемдесет.
— Аз. И никога не съм спирала.
— При последната ни среща не беше ли брюнетка? — попита Лио, най-сетне забелязал червената й коса.
— Такава съм, каквато трябва да бъда.
По лицето му пробяга усмивка.
— Ей богу, Анабел! Все си е същата!
— Не същата, а по-добра — отвърна с твърд поглед тя. — Включваш ли се?
— Какво е нивото на риска?
— Високо. Хонорарът също.
Наблизо писна оглушителна автомобилна аларма, но никой от двамата не трепна. Без железни нерви и самообладание престъпници от техния калибър стават клиенти на местата за изтърпяване на наказания или просто умират.
— Окей, включвам се — съгласи се най-сетне Лио. — А сега какво?
— Сега ще привлечем още двама души.
— Значи мач на звездите, а? — поинтересува се с блеснали очи той.
— Големите удари се правят от най-добрите — кимна Анабел и вдигна черната дама. — А печалбата ще ми изплатиш под формата на една вечеря.
— Боя се, че ресторантите наоколо не предлагат изтънчено меню.
— Няма да ядем тук. След три часа отлитаме за Ел Ей.
— Какво?! Не съм си събрал багажа, а нямам и билет!
— Имаш. Пуснах го в горния джоб на якето ти, докато те обискирах. — Очите й изразително опипаха добре очертаното му коремче. — Струваш ми се малко напълнял, Лио.
Обърна се и тръгна напред. Лио трескаво опипа якето си. Самолетният билет действително се оказа в джоба му. Грабна тестето и хукна след нея, зарязвайки масичката.
„Монти“ излизаше във ваканция за известно време. Такива бяха правилата на голямата игра.
3
По време на вечерята в Ел Ей Анабел сподели с новия си партньор части от плана си, свързани най-вече с двамата играчи, които искаше да привлече в екипа.
— Звучи добре — кимна Лио. — Но все още не ми казваш нищо за големия удар.
— Всичко по реда си — отвърна Анабел, докато въртеше чашата между пръстите си, а очите й механично оглеждаха елегантното заведение.
— Няма начин да те прецакам, Анабел — прекъсна мислите й Лио. — Нали вече сме го правили, по дяволите?
— Вярно, но за
— Можеш да ми кажеш, защото вече сме партньори. Знаеш, че съм гроб!
Анабел си допи виното и се взря в лицето му.
— Не се напъвай, Лио — въздъхна тя. — Дори ти не си достатъчно добър лъжец.
Сервитьорът се изправи пред масата и й подаде визитна картичка.
— От господина отсреща — поясни той, кимайки към зяпача.