Читать «Колекционерите» онлайн - страница 11

Дейвид Балдачи

— И още как — кимна Анабел, протегна ръка зад гърба на младежа и взе апаратчето. — Но разбирам и още нещо, Тони. Тази машинка разчита името на собственика и номера на банковата му сметка, които автоматично прехвърля на магнитен носител. След което ти остава само да направиш още една, фалшива карта.

— По-скоро да продадеш комбинацията на хората, които се занимават професионално с тия неща — добави Лио. — Така твоите метросексуални ръчички си остават чисти, нали?

Очите на Тони объркано се местеха от единия към другия.

— Откъде знаете името ми? — попита той. — Вие ченгета ли сте?

— О, нещо повече — успокоително отвърна Анабел и прехвърли ръка през слабичките му рамене. — Ние сме като теб.

Два часа по-късно вече бяха на пристанището за яхти на Санта Моника. Денят беше слънчев, откъм океана подухваше топъл ветрец.

— Бях забравил тази красота — въздъхна Лио, избърса потта от челото си и съблече коженото яке.

— Хубаво време плюс най-добрите клиенти — отбеляза Анабел. — Нали затова сме тук? А най-добрите клиенти изискват и…

— Най-изкусните измамници — довърши вместо нея Лио.

— Ето го и Фреди Дрискол — подхвърли след малко тя. — Краля на фалшификаторите.

Лио присви очи под ярките слънчеви лъчи, но въпреки това му трябваше време, за да разчете табелата над малката сергия.

— „Раят на марковата стока“?

— Точно така. Направи каквото ти казах.

— Че кога съм правил нещо друго? — въздъхна Лио.

Спряха пред сергията, върху която акуратно бяха подредени джинси, дамски чанти от световноизвестни марки, часовници и други аксесоари. Възрастният продавач ги поздрави с подчертана любезност. Беше дребен и възпълен, с приятно лице. Изпод сламената му шапка стърчаха бели кичури.

— Много добри цени! — възкликна Лио, докато разглеждаше изложената стока.

— Така е, защото над мен няма посредници, а само небето, слънцето и морето — гордо рече старецът.

След кратък оглед двамата си избраха няколко неща и Анабел подаде на продавача сто долара.

Човекът надяна на носа си очила и вдигна банкнотата срещу светлината.

— Съжалявам, госпожо — поклати глава той. — Мисля, че тези пари са фалшиви.

— Прав си — небрежно кимна Анабел. — Аз пък мисля, че е нормално да платя с фалшиви пари за фалшива стока.

Онзи дори не мигна. На лицето му продължаваше да грее приветлива усмивка.

Анабел изследва банкнотата по начина, по който го беше направил продавачът.

— Проблемът не е в майсторството на фалшификатора — каза тя. — Мнозина могат да копират холограмата на Франклин без грешка. Но за устойчивостта й при наблюдение от различен ъгъл е нужна печатарска техника, която струва 200 милиона долара. В Съединените щати има само една такава, но фалшификаторите нямат достъп до нея.