Читать «Колекционерите» онлайн - страница 6

Четири бързи крачки бяха достатъчни. Жената се изправи пред масичката на измамника, пропусната безпроблемно от тълпата зяпачи.

Вдигнала служебната карта над главата си, тя заби пръст в лицето на мъжа — нисък, порядъчно закръглен, на средна възраст, с черна брадичка, зелени очи и две от най-сръчните ръце в страната.

— Документите за проверка!

Очите на измамника под ниско нахлупената шапка се спряха върху лицето й, а пръстите му бавно разкопчаха палтото и измъкнаха портфейла.

— Купонът свърши, граждани — добави жената и разтвори якето си, за да покаже сребърната значка на колана.

Множеството бавно започна да се разпръсква. Представителката на реда беше на около трийсет и пет, висока, с широки рамене и дълга червеникава коса. Носеше тясно прилепнали черни джинси, зелено поло и късо кожено яке. Мускулчетата на дългата й шия потрепваха, а тъмните очила скриваха малък белег във формата на рибарска кукичка под дясното око. — Казах, че купонът свърши! — леко повиши глас тя. — Вземайте си парите и изчезвайте!

Но банкнотите върху масичката вече се бяха изпарили и тя знаеше къде са. Тоя наистина си го биваше. Беше реагирал светкавично въпреки изненадата. В такива ситуации човек като него трябва да се погрижи за парите — единственото нещо, което имаше значение. Играчите се разпръснаха, без да повдигат въпроса за изчезналите си залози.

Горилата направи колеблива стъпка напред, но замръзна под унищожителния поглед на жената.

— Хич не си и помисляй! — ледено процеди тя. — Във федералния пандиз направо плачат за дебелаци като теб! — Замълча за момент, огледа го от глава до пети и иронично добави: — Мисля, че ще получат много повече, отколкото очакват!

Устните на дебелака видимо затрепериха, краката му инстинктивно отстъпиха към близката стена.

— Няма да стане, момченце! — изръмжа червенокосата и заплашително тръгна към него. — Като казах „изчезвайте“, имах предвид и теб!

Онзи хвърли нервен поглед към дилъра, който рече успокоително:

— Тръгвай, тръгвай. После ще се видим.

Жената го изчака да изчезне зад ъгъла, после хвърли бегъл поглед на документите на измамника и го изправи до стената за обичайния обиск. Приключи за секунди, пристъпи към масичката и обърна една от трите карти. Беше дама пика.

— Май печеля, а? — заяви тя.

Дилърът запази пълно самообладание.

— Откога федералните обръщат внимание на невинни игри на късмета? — попита той.