Читать «Хубавата Елена» онлайн - страница 19

На Санеев се стори, че той е готов да повярва на идиотските й приказки.

— О, човекоядците се оказаха най-добрите хора, които дотогава бях срещала! Те, знаете… това, човекоядството, е ритуална…

— Знам — прекъсна я грубо Антон. — Чели сме за тях.

— Добре, добре — поуплаши му се тя. — И ето, като навлязох в пещерата, попаднах изведнъж на… на, как да ви кажа, просто на същества от друга цивилизация! Направили си база там и тайно изследват Земята. А аз ги изненадах. Не допускали, че някой ще се завре в тая дълбока пещера. Туземците никога не влизаха в пещерите, много суеверни бяха. Преди това аз съм ги молила да ме водят, не, заведат ме до някоя пещера, но за нищо на света… Моля ви, не ме прекъсвайте вече, Ен! Ще бъда кратка. Подробностите ще оставя за Земята. Страшни бяха! Аз не съм от страхливите, но като ми преградиха пътя за връщане, ужас! Помислих ги за неизвестни зверове. Тя, Нова Гвинея, беше много слабо изследвана тогава. Само Миклухо Маклай и още неколцина… Както и да е, те обаче ми заговориха на английски. Представяте ли си? Чист университетски, като моя сега. Много ли архаично ви звучи сега моят английски? — обърна се тя към Гнбсън и очевидно един утвърдителен отговор би я изплашил повече и от най-страшната чужда цивилизация.

— Мъничко, но така е по-очарователен.

— Благодаря ви, Томи, много сте мил! Да… а те също бяха много мили и любезни, побързаха да ме успокоят, но иначе категорично ме задържаха. Не можеха да ме пуснат, докато не си свършат работата на планетата ни. Донасяха ми храна, плодове разни, животни нямали право да убиват. Все ми се извиняваха и ми обясняваха колко страдали от това, че били принудени да ме задържат, да упражняват насилие над волята ми. Това било против тяхната природа. И е вярно, въпреки страшния им вид. На третия ден обаче се видяха принудени сами да прекъснат мисията си. Експедицията бе се разшетала да ме търси, годеникът ми вдигнал на крак и всички околни племена и, естествено, най-вече из пещерите сигурно са ме търсили. Тогава те ми предложиха да тръгна с тях. Разказваха ми такива фантастични неща за тяхната цивилизация и възможността да ни предадат някои от своите способности, че аз станах любопитна, искам да кажа — съблазних се, щото иначе по рождение съм си ужасно любопитна. Пак повтарям, никакво насилие не оказаха върху ми. Ако бях настояла, щяха да ме пуснат, заминавайки си. Не беше вече опасно за тях, все едно, никой нямаше да повярва на разказа ми, че съм ги срещала, щяха да решат, че съм откачила от страх из тия пещери. И съвестно ми беше малко, така и така сама бях им се навряла в ръцете, та им попречих да си свършат работата, поне да им се предоставех за известно време върху мен да изучат докрай човешкия организъм, да видят какво могат да ни предадат. Ако го желаем, разбира се. Но те бяха вече убедени и от предварителните си изследвания, че сме в състояние да придобием някои от техните основни качества. Изобщо, успяха да ме съблазнят. Пък и аз бях доста лесна, нали ви казах, авантюристка си падах. Като си помислих каква историческа роля ми се отрежда, да бъда мостът между две велики цивилизации… Като си помислих, че ако се върна, ще трябва да се оженя за годеника си и цял живот… Не че беше лош, той беше чудесен учен, но иначе беше доста старичък… — Тя заканително размаха пръст към Гибсън, който изненадващо се смути.