Читать «Хубавата Елена» онлайн - страница 21

— Логично е — побърза да изпее с най-мелодичния си глас Акира. — Аз ви вярвам, Елен. Логично е, Ентъни, кой човек може да се движи така в космическото пространство? Такъв скафандър е невъзможен за нас.

Санеев защищаваше по-скоро себе си от неотразимия чар на трогателно развълнуваната им гостенка, когато рече:

— Не бързай да се влюбваш, Аки! И за кибернетици логиката престава да съществува, щом се влюбят. Може ли да разгледаме костюма ви. Елена? Или на него няма марка на фирмата?

— И марка няма, Ен, и нищо няма да разберете. Аз самата не му разбирам. Знам само да си служа с него. То е костюм за телетранспортация.

Тримата зинаха, облещени насреща й.

— Да, да, правилно чухте. Това е също едно от нещата, които успяха да вложат в мен, макар да не беше лесно. Вие още си мислите, че някой ме е пуснал незабелязано край кораба ви. Не, те само ме докараха до границата на слънчевата система. Там ще ме и чакат след една земна година, в орбитата на Халеевата комета. Те се движат с космолети само между звездите и близките галактики. За бази им служат и за пренасяне на необходимото. Да знаете само какви кораби имат!… Иначе всички могат да се телетранспортират. Обличаме си по едно такова костюмче и хоп… накъдето си щеш! Но не е само в костюмчето работата, то е по-скоро защитно средство. Телетранспортацията става чрез специални психофизиологически качества. А те съществуват и у нас, земните хора. Но според тях най-малко след един милион години щели да се развият истински и повсеместно, ако, разбира се, нещо не попречи на еволюцията ни. После ще видите. Като тръгна за Земята, ще се убедите. А костюмът също си е цяло чудо. Той те и храни, и топли, и въздух ти доставя, всичко направо през кожата. С него мога да мина и край Слънцето, без да се изпотя. И виждате ли, те са готови да ни дадат тайната на тия костюми, да научат всички на това, което успяха да ме научат.

— И на какво още, освен да надничате в мислите на мъжете? — реши да си отмъсти и Гибсън. Тя мило се засмя:

— Ау, Томи, а уж ме обичате! Ще ви припомня рождената си дата: двайсет и втори май хиляда деветстотин и седма година! Значи сега съм на деветдесет и четири. Така ли разговаря един възпитан англичанин с баба си?

Изгладнелите вече за женски образ мъже зяпнаха към вирнатото й, съвсем детско с тъпичките си ноздрички после.

— Ама те значи… и това… така ли? — отново пресипна канарчето Акира.

— И това, Аки. Но бъдете така добър и съобщете тия данни на вашата база. Нека направят проверката за Елен Блано, за нейното изчезване в Нова Гвинея от експедицията на Стронгфийлд в края на 1931 година. Не може да няма документи за случката. Ако Ървин е издал книга, сигурно е писал за това, пък и в архивите на Кеймбриджския университет да проверят. После аз ще им се покажа, дано заедно ги убедим да ме приемат.

— Ние ще ви откараме — рече Гибсън. — Като пристигнете с нас…

— О, Томи, цял месец да седя тука… Ама не бързайте да се обиждате! Ау, какъв суетен мъж сте! Трябва да разберете нетърпението ми. Седемдесет години не съм била на Земята. А ние ще се видим там. В края на краищата, сега вие сте ми единствените близки хора. Всички други сигурно отдавна са измрели, пък и с моите връстници едва ли ще ми е интересно. Аз чак след година ще отида да отнеса решението на човечеството дали е готово да приеме тази помощ.