Читать «Хубавата Елена» онлайн - страница 20

— Ей, Томи, ще ви се разсърдя!

— Томи, какво има? — наостри се Санеев.

— Нищо, Ен, не знам…

— Мисли си разни неприлични работи, пък аз ги чувам.

— Какво си мисли? — поразвесели се Антон.

— Ами… току-що си рече: „Ще мина по тоя мост, пък ако ще на другия му край и бездна да е.“ Само че аз го предавам сега доста по-културно.

Нямаше нужда да го питат наистина ли си е рекъл такова нещо. Англичанинът пребледня, устните му затракаха:

— Ен, казах ти, това е самият дявол! Самият дявол е! Никога не съм бил религиозен, но… това, това…

Двамата му другари стояха не по-малко слисани пред новото доказателство за необикновените телепатични способности на гостенката им. Само Антон, като средновековния си предшественик-светия, се опита още да упорствува;

— Аз и без да съм ходил при друга цивилизация, знам какво ще си помисли Томи, щом види едно хубаво момиче.

Но тя беше безпощадна в своята усмихната жестокост:

— Благодаря, Ен! Ето че сте способен вече да правите и комплименти. Вярвам обаче, че най-после се убедихте поне в тая моя способност. Нея най-лесно успяха да ми я предадат. Или да разкажа и вашите мисли? Боя се да не пострада командирският ви авторитет.

Сега беше редът на Санеев да се изчерви. В безтегловието кръвта и така кипваше по-лесно, а тя кипна у него дотолкова, че аха да избухне в гняв, но той все пак смогна да я обуздае и да предпочете най-умното за един командир в такъв момент: да се опита да си върне чувството за хумор:

— Вижте какво. Елена. Нали може, щом и вие… По нашему е Елена…

Момичето отново засия в своята странна радост, която не по-малко ги озадачаваше с невероятната си искреност и детския блясък.

— Да, да, наричайте ме така! Е… ле… на… Колко е хубаво!

— Та вижте, Елена! Аз не знам как са изкушавали тоя ваш свети Антоннус и дали са успели. — Той я погледна в жадно отвореното за думите му лице и пак се обърка. — Искам да кажа… нас не е трудно да ни изкуши човек. Тия двамата петнайсет месеца как са излезли от Земята… — Асоциацията събуди за миг отмъстителността му: — Пък щом и вие, като древната Елена, сте зарязали своя Менелай и сте се оставили да ви отвлече не знам кой си… Впрочем, извинявайте! Друго исках да кажа. Защо именно нас дойдохте да изкушавате?

— Ето за това! — извика с наново бликнала горест момичето. — Защото е трудно да се повярва такова нещо. Ако се появя направо на Земята, сред множеството, сигурно и в лудницата ще ме затворят. Вие още не ми вярвате, макар че пред очите ви направих куп неща, които никой човек не може да извърши. Избрахме този вариант като най-убедителен. Пътува самотен кораб към Земята, на Земята знаят кои хора се намират по това време в Космоса. Като вляза при тях, те ще ме покажат на екраните си и там ще се уверят, че действително съм пратеник… Не е ли логично, кажете де!