Читать «Стихотворения и поеми» онлайн - страница 3

на Плутон от бреговете носиш, птицо на Нощта.

Как е знатното ти име край реката на Нощта?“

        Той изрече: „Вечността!“

Бях учуден и ме стресна отговорът неуместен.

Беше толкова безсмислен и неловък при това,

тъй като — се съгласете! — че не ви се случва често

чест да ви окаже птица върху вашата врата.

Птица или звяр окаян върху вашата врата

        с име като Вечността.

Ала гарванът притихнал от местото си не литна,

само с дума изповядал здрача в своята душа.

Повече не се обади и перо не трепна даже.

Плахо аз успях да кажа: „Няма никой у дома!“

Ще си тръгне със мечтите утре сутрин от дома.

        Той изрече: „Вечността!“

„Отговорът беше кратък — си помислих. — Вероятно

е единственото слово, произнасяно в беда.

Господарят му обречен на страданията вечни

с отчаяние на грешник е повтарял все това.

И надеждата си светла е погребал след това

        в припева на Вечността“.

Гостенина наблюдавах и с усмивка разгадавах,

а креслото си преместих срещу моята врата,

за да проследя по-лесно всички митове известни

и на птицата зловеща тайната да разбера.

Тайната на тази странна птица аз да разбера.

        Смисълът на Вечността.

Бях изпълнен със догадки, нито звук не произнасях,

а на Гарвана очите ме горяха в дън душа.

И седях замислен дълго — в кадифен покой обгърнат —

на креслото си безмълвен под неясна светлина.

Чий покой в кресло безмълвно, под неясна светлина

        Тя докосва — Вечността?

Въздухът бе плът нетленна, сред ухания неземни

долових на серафими стъпчиците да звънят.

„Бог утеха ти дарява. Чаша призрачна забрава,

клетнико, Линор тогава ще е спомен за света.

Пий до дъно и тогава ще презре Линор света.“

        Той изрече: „Вечността!“

„Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!

Бурята ли те изхвърли изтощен тук на брега?

Тъжен жрец на Сатаната сред руините изпратен

в дом, където Ужас властва както в Галаад смъртта.

Позволи ми да узная, болка помни ли смъртта?“

        Той изрече: „Вечността!“

„Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!

Бог един са небесата и за двама ни съдба.

Там, в Градините далечни, моят дух дали ще срещне

с името Линор дарена тази, що е лъч в скръбта,

ангелите, що дариха с името Линор в скръбта.“

        Той изрече: „Вечността!“

Знак да бъде за раздяла тази дума, черен дявол.

Връщай се отново в мрака, на Плутона там в нощта.

Тук перо да не остава от лъжливата ти слава.

Остави ми самотата — вън от моята врата.

Клюн изтръгвай от сърцето, сянката — от таз врата.

        Той изрече: „Вечността!“

И не трепна, и не литна, и стои все още стихнал

Гарванът върху Палада над самотната врата.

Като в сън потънал черен демонът на мрака древен

сянката си хвърля сведен върху моята душа.

Няма повече да види утро моята душа.

        Блясък няма Вечността.

Линор

Счупен е бокала златен! Ах, прозрачен дъх лети!

Звънва, плаче, плува в здрача нежно пламъче по Стикс.

О, Гай де Вир, нима сълзи ти праща Вечността!

Виж! Там лежи едничък стих — Линор и любовта!

Ела! Свещеният обряд си пожела за тях смъртта,