Читать «Стихотворения и поеми» онлайн - страница 2

Пристрастията ми и досега си остават към недовършената поема „Ал-Аарааф“, която приех като лична.

Убедена съм, че онова, което постигнах в превода, не е достатъчно и поради същата причина съм щастлива. Завършените произведения обикновено са мъртви. В предговора си към изданието Е. А. По пише: „В защита на собствения си вкус обаче се чувствам длъжен да кажа, че нищо в това томче не е достатъчно за публиката, или пък ми оказва някаква особена чест. Независещи от мен обстоятелства ме предпазиха да употребя сериозни усилия в онова, което по щастлива случайност стана мой избор. За мен поезията не е била цел, а страст. И тъй като страстите трябва да се уважават, не може и не бива да бъдат извиквани по желание с презряно възнаграждение, или с още по-презрените похвали на човечеството.“ Нека читателят приеме тези думи като обяснение и оправдание за преводача.

П.П.: През 1997 г. авторът на „Разказвачът и смъртта“ ми поръча да преведа стихотворенията на Е. А. По. Работих върху превода две години.

Когато приключих, смъртта си взе Разказвача.

Теменуга Маринова

Гарванът

В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен

над забравено познание — том със тайнствени слова.

Тъмен сън ме скри дълбоко, ала тихичко похлопа,

някой тихичко потропа на самотната врата.

„Гост — прошепнах, — вън похлопа на самотната врата.

        Закъснял е вечерта“.

Ах, аз помня много ясно на декември злия блясък,

върху пода как проблясва в пепел призрачна жарта.

Чаках утрото притихнал, взрян във книгата опитвах

да прикрия, но не стихва тиха по Линор скръбта.

С името Линор дарена, тази, що е лъч в скръбта,

        взе без име Вечността.

Лек, копринен шум донесе тежка пурпурна завеса.

Вля се, впи се тъмен ужас, непочувстван досега.

Аз в сърцето си изгарях и не спирах да повтарям:

„Гостенин е. Настоява той пред моята врата.

Късен гост е. Настоява той пред моята врата.

        Закъснял е вечерта“.

Но душата ми укрепна и решително изрекох:

„Сър или Мадам, простете, моля ви, ако греша.

Бях заспал така дълбоко, ала тихичко потропа,

тъй внимателно похлопа на вратата ми ръка.

На часа ще Ви отворя и ще Ви подам ръка!“

        Вън ме срещна вечерта.

Ужасен се взирах дълго със съмнения изпълнен,

че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.

Знак ми даде тишината и в покоя непонятен

промълвих „Линор!“, но мракът ме отпрати в самота.

Ехото „Линор!“ отвърна и предрече самота.

        Бе пустиня вечерта.

Тялото ми — трескав огън — стаята прие отново.

Чух похлопването властно, не тъй както досега.

По прозореца навярно нещо тропа непрестанно.

Нека видя този странник. Тайната да разбера.

Нека се смири сърцето. Тайната да разбера.

        Вятърът и вечерта.

Разгневен свалих капака от прозореца и сякаш

дързък порив тук изпрати Гарвана от древността.

Въздуха изпълни с плясък, без поклон влетя и кацна

със осанка благородна той на моята врата.

Върху бюста на Палада над самотната врата.

        Стихна после с вечерта.

И внезапно тази птица в мен усмивка предизвика

с важния си вид и черни абаносови пера.

„Въпреки, че си проскубан, зная че си смел, и ужас