Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 52

Мястото на Далтън се заема от някой си Чидсън, но скоро се изяснява пълната му негодност и след няколко месеца резидент под прикритието завеждащ отдела за паспортен контрол става майор Ричърд Стивънс, който дотогава се занимавал с примитивно погранично разузнаване в Индия. Стивънс владеел свободно немски, френски и руски език, но в Европа никога не бил работил. „Съгласих се да замина в Хага — твърди той по-късно, — едва след като се убедих, че на моето началство е известно, че ми липсват необходимият опит и подготовка и че се смятам за абсолютно неподготвен за такава работа.“ На Стивънс не само не съобщават истинската причина за смъртта па Далтън, но и не го осведомяват за съществуването на успоредната резидентура на Бест. Пък и агентурата, която сега минава под негово ръководство, му характеризират само в най-общи черти. На Стивънс се казва, че неговото назначаване е предизвикано от необходимостта да се подобрят отношенията с резидента на френското разузнаване в Хага, влошени от предшественика му.

Стивънс бързо се убеждава, че неговата резидентура представлява цяла организация, която работи точно и успешно и постоянно попълва редовете си със завербувани от Вринтен в Германия антифашисти.

Тези, които по онова време следят перипетиите на тайната борба между разузнаванията по оскъдните вестникарски публикации, не могат и да си представят мащабите на шпионажа в Европа през онези години. Със задълбочаването на кризата, предизвикана от заграбването на Австрия, и във връзка със заплахите на Хитлер, отправяни към Чехословакия, англичаните с всички средства засилват вербуването на агентура в Германия. От шестимата агенти, осъдени на смърт в Германия през 1936 г., четирима са английски; десетки агенти, арестувани от немците и очакващи да бъде решена съдбата им, са прехвърлени от англичаните от Холандия и Дания. Разпитите на заловените разузнавачи позволяват на Протце и Фелдман да си съставят известна представа за загадъчната агентурна мрежа, но все още не могат да се доберат до нейните ръководители. Проблясъци на успех се появяват едва през лятото на 1936 г.

Близо до Магдебург е арестуван някой си Густав Хофман в момента, когато фотографира секретни обекти. На разпита той си признава, че е шпионин, че е завербуван от холандец и че сега този холандец също работи за английската организация в Хага. Малко по-късно е арестуван друг английски агент — германският инженер Рихард Ланге, завербуван от същия холандец от Хага. Ланге става английски шпионин от чувство на ненавист към фашистите и скоро се проявява като един от най-добрите агенти на резидентурата. Но успохите му замайват главата и той се превръща в продажен професионалист, на когото Далтън трябва да плаща много повече, отколкото на другите. Става чака, че резидентурата задлъжнява на Ланге с няколкостотин фунта стерлинги, които той все не може да получи, въпреки многократните настоявания. Накрая Вринтен се съгласява да му организира среща лично с „боса“. Така Ланге става единственият агент на хагската резидентура, който познава резидента.