Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 51

На третата година от съществуването на „Зет“ две от резидентурите придобиват особена важност. Първата — копенхагенската — се ръководи от две големи подрезидентури, които успешно събират информация в Германия. Втората действува в Хага. Тук резидент на Денси е кадровият разузнавач, капитанът в оставка от английската армия Бест, който живее в Холандия още от времето на Първата световна война. Заедно с двама холандски партньори той основава експортно-импортна фирма, оженва се за дъщеря на холандски адмирал и има достъп във висшето общество на столицата. Неговият дом е широко известен със своето гостоприемство, отлична кухня и превъзходни концерти за гостите.

Бест ръководи няколко агентурни групи, при това нито една от тях не знае за съществуването на другите, а на членовете на групата се забранява да се познават и особено да общуват. В дома на Бест се намира главната кантора на неговата преуспяваща фирма „Континентъл трейдинг къмпани“, зад фасадата на която се крие центърът за активен шпионаж.

Друг разузнавателен център се намира в дом № 57, на тихата и уютна улица „Ниуеве Парклааи“, проточила се край един от каналите. На излъсканата до блясък медна плочка до главния вход е означено, че тук се помещава отделът за паспортен контрол на английското посолство. Тук се намира резиднтурата на полковник Вивиан с щат от 11 души. Ръководи я майор Далтън, който, както и Бест, е кадрови разузнавач и ветеран от Първата световна война. Задълженията на негов заместник се изпълняват от някой си Ян, известен още и като Аугустус де Фремери, и като капитан Хедрикс — една доста тъмна личност. Резидентурата си има радиостанция, обслужвана от радистите Инман и Уелш.

Резидентурата на Далтън се състои от голяма група важни агенти, завербуваии най-вече от двамата му помощници. Единият от тях — бившият холандски следовател Вринтен — поддържа важни контакти във всички необходими места. Той работи за английското разузнаване от 1919 г. Непосветените знаят Вринтен като собственик на информационно бюро, занимаващо се с частно издирване и проверка на кредитоспособността на клиентите на различни финансови учреждения, но това е само прикритие за истинските му занимания като вербувач за резидентурата на Далтън и свръзка между него и холандската полиция.

Друг незаменим помощник на Далтън е 30-годишният Джон Хупър, натурализиран британски поданик, по рождение холандец. Той се ползва с пълното доверие на своя шеф и по негово поръчение води списъка на агентурата и отговаря за съхраняването на наличните материали. В неговия списък фигурират 52 главни агенти, без да се смятат многобройните подагенти, работещи предимно в Германия. Резидентурата поддържа тесен контакт с холандското военно разузнаване, чийто началник подковник Оршот е и агент номер 945 на Далтън. По такъв начин сътрудниците на Оршот обслужват едновременно двама господари — и самия него, и Далтън.

През 1938 г. английската колония в Хага е потресена от новината, че на 4 септември Далтън е намерен мъртъв в дома си. Тези, които знаят с какво всъщност се с занимавал той, подозират убийство, но пристигналата в Хага следствена комисия на СИС бързо установява, че Далтън се е самоубил, тъй като е изхарчил за любовницата си две хиляди фунта от секретните средства на резидентурата и не можел да ги възстанови. Сред сътрудниците на холандското разузнаване съществува мнението, че друга причина за самоубийството на Далтън е разобличаването на машинациите му с английските паспорти и входните визи за Палестина, които той продавал на богатите евреи от Германия, бягащи от преследванията на нацистите.