Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 50

Тогава английското разузнаване се ръководи от нестабилен триумвират: от началника му адмирал Хю Синклер и двамата му заместници: бившия изтъкнат чиновник от индийската полиция полковник Вивиан и полковника от териториалната армия Клод Денси, който след Първата световна война си избира за професия разузнаването.

Самият Синклер почти не се занимава с всекидневните въпроси на разузнаването, тъй като ги е поверил на, заместниците си, макар да знае, че те не могат да се понасят и се занимават само с интриги, всъщност парализиращи цялата работа.

Избухлив, самоуверен и невероятно досаден, Денси се ползва с такава репутация, че дори днес, много години след смъртта му, за него си спомнят с отвращение. За главен обект на нападките си Денси избира Вивиан и постепенно отношенията между тях дотолкова се развалят, че Синклер е принуден да се намеси и да вземе Вивиан под своя защита. Той отстранява Денси от работа и му разрешава да се появява в учреждението само за да получи пощата. Стареещият разузнавач разбира, че го заплашва оставка, и настойчиво се заема да се сдобие с някакво друго място — пак в същата СИС, макар и не в нейния централен апарат. Накрая Синклер отстъпва пред молбите на Денси да го изпрати в Италия, където да организира проникването на шпионска агентура в Германия. Скоро обаче Италия започва да се струва на Денси неподходящо място за такава работа и той се прехвърля в Швейцария, където за една година създава организация, наречена от него „Зет“.

Така с усилията на Денси английското разузнаване в Европа се оказва разделено на две. Тази част, която се ръководи в центъра от Вивиан, не претърпява изме-нения. Тя се състои от редица резидентури или централи, замаскирани като отдели за паспортен контрол на посолствата и мисиите на Великобритания в европейските страни. Резидентурите се ръководят от кадрови разузнавачи, обикновено работещи като завеждащи отдели, които в качеството си на дипломати се ползват с дипломатически имунитет.

Резидентурите па „Зет“ функционират независимо от тях; те разполагат със своя агентура и свръзки, със свои шифри, кодове и канали за връзка с Центъра. Дори териториално обикновено са разположени отделно от резидептурнте на Вивиан, предимно под прикритието на търговски представителства и други учреждения. В стремежа си да бъде независим Денси дотолкова законспирирва резидентурите на „Зет“, че дори не всички резиденти на Вивиан знаят за съществуването на паралелната организация СИС, действуваща на тяхна територия.

Около 1935 г. Германия практически се оказва в пръстен от английски резидентури, които принадлежат на подразделенията на СИС и работят във Виена, Цюрих, Брюксел, Хага и Копенхаген. И скоро немците се сблъскват с някои прояви на резидентурите на „Зет“. В годишния отчет на абвера за 1935 г. се отбелязва, че приблизително десет процента от чуждестранните шпиони, разобличени през годината в Германия, са агенти на някаква нова, тайнствена организация, чийто истински характер и принадлежност все още не може да определи дори Протце.