Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 53

При срещата Далтън изплаща на Ланге част от дълга и го уверява, че останалата част ще получи вече в Германия. Ланге се връща в Хамбург с нова задача поставена от англичаните, но пари тъй и не получава. На разпита той разказва най-подробно за работата си в полза на английското разузнаване.

Така Далтън става за немците напълно реална личност. Сега вече те могат да се заемат с него сериозно. Но когато Фелдман пристига в Хага специално с такава цел, Далтън е вече мъртъв. Все пак Фелдман успява да събере доста материали за хагската резидентура на СИС и да убеди Протце, че решителното настъп-ление срещу англичаните в Холандия има безспорни шансове за успех. Протце, но това време зает с други перспективни задачи, предлага на Фелдман сам да отиде в Хага и да организира проникването на немски агенти в английската резидентура. Но Канарис решава, че за тази цел Протце е по-подходящ.

…Те — Протце и отдавнашната му секретарка, помощница и любовница Елена Скродски (в абвера е известил като леля Лена), а сега госпожица Шнайдер — пригигат в Хага през есента на 1937 г., наемат вила в градчето Васенаар, близо до столицата, и започват да се подготвят за схватка с английското разузнаване. По нещата се оказват не тъй прости, както си ги е представял Фелдман. На Протце, въпреки цялата му хитрост и решителност, се налага да чака почти половин година, докато един пропуск на противника му предоставя възможност да постигне целта си.

Една топла юлска вечер Протце и леля Лена връщайки се от Хага в къщи, забелязали, че заедно с тях от вагона на влака слиза и среден на ръст широкоплещест младеж. Той вървял след тях чак до вилата, постоял, след това се върнал и бързо се скрил зад близкия ъгъл. На Протце му се сторило, че юношата ги следи, но не можел с пълна увереност да твърди това. На следния ден същият младеж пак се появил, по вече с велосипед и няколко пъти обиколил квартала. След войната Протце ми разказа:

— След това той слезе от велосипеда и започна да се разхожда по улицата, като от време на време поглеждаше към нашата вила. Всичко това младежът правеше доста открито и помислих, че или е сътрудник на полицията, у когото с Елена сме предизвикали недоверие, или е изпратен от някого от нашите противници. Както и да е, реших да разбера за кого работи този „бродяга“.

На третия ден, още на разсъмване, „бродягата“ отново пристигнал. Протце бил вече станал и като го забелязал, отправил се с велосипеда си към един уединен плаж. Юношата тръгнал след него. Протце се спрял и раздразнено го попитал какво иска от него. Като не получил отговор, той го заплашил, че ще се обърне към полицията.