Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 32

Хиляда долара! Нито веднъж дотогава германците не са предлагали на Румрих такова голямо еднократно възнаграждение. А Шлютер добавя:

— Господин Шпилман се интересува от мобилизационните планове на войсковите части по източното крайбрежие. За тях можете да получите още хиляда долара.

Румрих решава на всяка цена да се сдобие с паспортните бланки и мобилизационните планове, но шпионската му кариера вече се приближава до своя край.

Когато на 27 февруари 1938 г. долагат на Рибентроп, който трета седмица е министър на външните работи, че в Ню Йорк е арестуван Румрих по обвинение в шпионаж, той се възмутил, както би постъпил и всеки друг министър, ако му съобщят към какви долни методи прибягва неговата страна във външната си политика. Но неговото възмущение се обяснява не само с това. Той вече е твърде раздразнен, тъй като е научил, че Хитлер няма високо мнение за неговото ведомство. По-късно той разказва:

— Фюрерът имаше свои източници на информация за Съединените щати и за Англия, които са ми абсолютно неизвестни, той се срещаше с информаторите си, без да ме поставя в известност нито преди, нито след това.

Рибентроп бързо установява, че главният доставчик на информация е Канарис, и решава да му нанесе удар, като за тази цел използва провала па шпионска-та група на Румрих. Според сметките на Рибентроп този случай може да бъде убедително доказателство, че абверът представлява банда от тъпаци, чиято дейност в чужбина ианася непоправима вреда на Германия. Така започва интригата, която шест години по-късно щеше да доведе до падането на Канарис. През 1938 г. обаче Хитлер с пренебрежение отклонява оплакването на Рибентроп. Канарис съумява да убеди Хитлер, че арестуваните в Америка хора (провалът на Румрих става причина за арестуването на 12 души) не са били свързани с абвера. „Всички те — обяснява той на фюрера — са германци-патриоти и са предани национал-социалисти, единствената цел на които е била да работят за Вас и за нова Германия.“

Виновница за провала на Румрих се оказва шотландката Д. Уолъс Джордън от козметичния салон на „Кинлок стрийт“ в грачето Данди. Нейното участие в шпионажа вероятно щеше да остане незабелязано, ако не е била голямата поща, която тя получавала. В края на 1937 г. това предизвиква съмнение у местния раздавач. Той се обръща към своето началство, а по-късно неговото съобщение се оказва у майор Кук от английското контраразузнаване МИ-5.

Кук поставя Джордън под наблюдение и скоро научава, че тя е вдовица на германски военнослужещ, убит през Първата световна война, че през 1937 г. няколко пъти е пътувала до Германия без каквито и да е било основателни причини. Жената твърди, че всичките й роднини живеят във Великобритания, а в същото време получава писма от САЩ, Франция, Холандия, Южна Америка. Самата тя редовно изпраща обемисти пакети на най-различни адреси. Преглеждайки тайно кореспонденцията на Джордън, Кук бързо се убеждава, че милата вдовичка служи за „пощенска кутия“ на широко разклонена германска разузнавателна мрежа. Няколко писма, изпратени до нея от Ню Йорк, с подпис „Краун“, които след преглеждането са изпратени по предназначението им, съдържат безспорни доказателва, че техният подател е твърде опасен и енергичен шпионин.