Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 31

Ако изследователят би искал да си изясни как подобни типове изведнъж започват да играят някаква ро-ля, дейността на шпионина Румрих би му помогнала да си отговори на този въпрос. Този шарлатанин и пройдоха в продължение на 20 месеца — от май 1936 г. До февруари 1938 г. — е един от най-добрите агента на абвера в Америка и ръководител на шпионската група „Краун“.

Известна информация Румрих представя по своя инициатива, но най-често изпълнява — и обикновено успешно — задачи, поставяни от Файфер, все по-сложни и разностранни, като например установяването на „броя и дислокацпята на частите на американската армия по източното крайбрежие“. Той бързо се сдобива с всичко, което му се иска — може би благодарение на своята наглост и примитивността на методите си, а може би поради немарливостта на американската служба за сигурност. Лекотата, с която Румрих доставя материалите, само разпалва апетита на Файфер, който поставя пред своя агент все нови и трудни задачи. Но нищо не може да обезкуражи водача на групата „Краун“.

През ноември 1937 г. абверът възлага на Румрих да намери един от най-тайните документи на американската армия — шифъра за връзка между корабите на военноморския флот и бреговите батареи. Румрих просто купува този план за 30 долара от един войник, с когото се бил сприятелил по време на службата си в една войскова част, разположена в зоната на Панамския канал. Този приятел на Румрих, Ерик Глазер от Лайпциг, по това време вече служи в 18-а рекогносцировъчна ескадрила на ВВС в Митчел фийлд. Той донася на Румрих в кафенето „Хинденбург“ действуващия през този период шифър „Зет“ и Румрих тутакси го прекопира под звуците на оркестъра, изпълняващ бодри намски маршове.

През време на шпионската си дейност Румрих предава в абвера информация за дислокацията на частите на бреговата артилерия в зоната на Панамския канал, за атлантическия флот на САЩ, редица секретни армейски ръководства, устави и справочници, чертежи на оръдия от зенитната артилерия, разположена по територията на САЩ, и много други секретни и строго секретни документи.

Последната задача на Файфер е доставена от Шлютер в Ню Йорк в навечерието на новата 1938 г. и е предадена на Румрих в едно кафене. В нея се казва: „Доставете ни копия от монтажните чертежи на самолетоносачите «Йорктаун» и «Ентърпрайз», а също и информация от лабораторията иа свързочните войски във Форт Монмаут, щата Ню Джързи, относно опитите по откриване иа приближаващи се самолети.“

— Освен това — заявява му Шлютер — необходими са ни американски паспортни бланки за агентите, които се прехвърлят в Русия. Можете ли да ни намерите поне около петдесет? Господин Шпилман (един от псевдонимите на Файфер — Л. Ф.) определи за тях специална цена. За една пачка той е готов да плати хиляда долара.