Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 28

Възнаграждението на агентурата се изплаща по различни начини. Понякога парите се превеждат от банки в Латинска Америка, Мексико или Холандия по сметки на агентите във филиалите на нюйоркските банки, но най-често се доставят в американски долари от куриери и се връчват лично на агентите. Възнаграждението е скромно. Така например инженерът в Монреал получава по 50 долара за всяка информация, а куриерът му, след като я пренесе в Германия — 30. В един случай куриерът донася в Ню Йорк 400 долара за разплащане с петима агенти. Най-голямото възнаграждение, изплатено на агент през онова време, е хиляда и петстотин долара.

Към края на 1935 г. операция „Секс“, преименувана в операция „Илберг“, влиза в нова, активна фаза. В нея е включена малка група под кодовото название „Краун“, състояща се от лица, привлечени на работа в абвера от Файфер. В групата влиза Гюнтер Густав Румрих — 37-годишен натурализиран американски гражданин, по произход немец, демобилизиран сержант от американската армия, и приятелят му — войникът Ерих Глазер. Карл Шлютер и скромната млада жена Йохана („Джени“) Хофман — фризьорка в лайнера „Европа“ — са куриери на групата.

Особено важен агент на резидентурата „Илберг“ е 34-годишният мюнхенец Густав Гулич, пристигнал в САЩ през 1932 г. Квалифициран инженер-металург, той работи в лабораторията на корабостроителницата в Кърни, в щата Ню Джързи. Самотен, страдащ от пристъпи на депресия, преди да срещне доктор Грайбъл., той не дружи с никого. Гулич приема „дружеската ръка“, предложена му от Грайбъл, с готовност се съгла-сява да се заеме с шпионаж, тъй като вижда в него възможност да отклони вниманието си от разочарованията и монотонността на всекидневието, и скоро става един от най-старателните и ценни агенти на резидентурата.

Гулич предава на абвера множество строго секретни информации и материали за военноморския флот на Съединените щати, включително чертежи па няколко строящи се ескадрени миноносеца, описание на снаряд със сълзлив газ, чертежи на самолета „Боинг П-26“, характеристики на хидролокатор, на различни типове морски оръдия и снаряди, образци на кабели и т. п. Най-ценната информация, която Грайбъл получава от него е един меморандум от четири страници със заглавие „Експерименти с височинни ракети в САЩ“, с най-подробно описание на трудовете на професор Р. Годард. В продължение на една година Гулич представя още шест доклада на тази тема и дори отива в щата Ню Мексико, където наблюдава едно от първите изстрелвания на ракети. В последния си доклад за ракетите от 7 декември 1936 г. Гулич отговаря на въпроси за ох-лаждащата система на камерата за взривния заряд, съобщава датите на бъдещите експериментални изстрелвания на ракети и предава формулата на течното гориво използвано от Годард в ракетите.

Работите вървят толкова успешно, че през юни 1937 г. Файфер повиква Грайбъл „в отпуск“ в Германия. В разговора, анализирайки дейността на абвера в САЩ, Файфер заявява: