Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 27

В личния картон на Грайбъл в абвера целият този епизод е отразен накратко със следните думи: „През 1935 г. в сложно положение оказа неоценими услуги по делото «Секс».“

На 10 октомври 1935 г. Лонковски пристига в Бремерхафен, което обаче съвсем не означава, че е дошел краят на операция „Секс“.

Спомняйки си тази история, бившият заместник-началник на военноморското разузнаване на САЩ контраадмирал Захариас пише в мемоарите си:

„Още преди да ни стане известно, че Лонковски е успял да предупреди Грайбъл, задържането и последвалото освобождаване на този агент, трябваше да се предполага, щеше да накара цялата група да прекрати дейността си за неопределено време. В действителност така и стана.“

Но „в действителност“ нищо подобно не става. Убедили се в невероятната наивност на американското контраразузнаване, Грайбъл и Айфелд не само не прекратяват, но и още повече разширяват своята дейност. Произшествието с Лонковски се превръща за тях в своего рода катализатор. Под ръководството на Файфер резидентурата на Грайбъл започва да действува по-предпазливо и по-целенасочено. За завербуването на нови агенти се използват най-разнообразни методи, като се отделя особено внимание на немците, приели американско поданство. След „аклиматизирането си“ в Съединените щати агентите получават указания да набавят „всякаква възможна информация“, да се въздържат от публична пронацистка дейност, по възможност да си спечелят солидно и престижно положение в службата и в живота, грижливо да маскират шпионската си работа. Предаването на информация на Центъра става сравнително просто. Куриерите получават най-обикновени пароли. Например, ако роднините на агента живеят в Дрезден, куриерът се свързва с него, като му предава „поздрав от Дрезден“; ако агентът поддържа добри отношения с някой си Шмидт в Германия, куриерът му носи „поздрав от Шмидт“.

Абверът разполага с агентурна мрежа не само във всички пристанища на Германия, но и в главните европейски пристанища — Лисабон, Генуа, Ротердам, Шербур и т.н., а също и с условни адреси и „пощенски кутии“ за шпионска кореспонденция в Холандия, Италия, Шотландия, Бразилия и Китай. За бързо доставяне на материалите често се използват „Бремен“ и „Европа“, а след това и американските пътнически самолети от САЩ, когато е завербуван стюардът на един от тях.

Агентите усвояват микрофотографията с миниатюрна фотокамера и употребата на прости шифри, базиращи се на използването на различии популярни романи. По-късно, когато абверът прехвърля в Щатите три радиостанции, е разработен по-сложен шифър за предаване на информация по радиото.

Завръщащият се в Европа куриер се свързва по предварителна уговорка с един от тъй наречените Umleitungsstelle (агенти предавачи), завербувани измежду корабните доставчици, или други лица, които поради характера на работата си посещават често пристанищата.