Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 26

На 25 септември 1935 г. „Европа“ се готви да отплава от САЩ за Бремерхафен и котвеното място N86 на нюйоркското пристанище е пълно с пътници, роднини и приятели на заминаващите, с митничари. Сред изпращачите е и един среден на ръст слаб човек с очила; той държи в ръце калъф за цигулка и разговаря за нещо с един от стюардите на лайнера.

— Каква е тази цигулка? — проявява интерес приближилият се митничар Морис Джоузефс.

— Обикновена — небрежно отговаря човекът с очила. — Много се интересувам от цигулки. Няма ли да ми позволите да погледна?

Със забележимо нервничене мъжът отваря калъфа и Джоузефс, едва понадигнал цигулката, вижда под нея снимки на самолети и на чертежи. Веднага слага цигулката на мястото й и предлага на нейния собственик да отиде с него в митницата. Тук го претърсват и намират в джобовете му фотолента и няколко писма, написани на немски.

На фотолентата се оказват заснети части на самолети, а писмата с подпис „Секс“ съдържат например такива фрази: „Представлява интерес колесникът с на-пълно обтекаема форма с една стойка“ и т.н. Началникът на митницата Д. Робертс се опитва да се свърже с майор Гроген, началник на отделението за военно контраразузнаване, който обслужва пристанището, но той не е на работното си място. На пристигналия вместо него сътрудник от контраразузнаването съвсем немузикалното съдържание на калъфа за цигулка прави такова впечатление, че той веднага позвънява на друг офицер от отделението, майор Делтън, и моли за указания. Обстановката се нажежава, задържаният изглежда все по-потиснат. Но ето че Делтън, когато офицерът му докладва, че у собственика на цигулката са намерени снимки и писма, заявява:

— Нищо особено не виждам в тези снимки. Те могат да се намерят у всекиго. Пуснете задържания, но му кажете утре да се яви на разговор с майор Гроген. Впрочем как се казва той?

До този момент никой дори не се е сетил да попита задържания как се казва.

— Как се казвате? — обръща се към него Робъртс. Човекът с очила започва да се колебае. Вероятно първото му желание е било да назове някакво измислено фамилно име, но след това съобразил, че неговата песен е изпята, и решил да бъде откровен:

— Уилям Лонковски, сър.

— Вижте какво, мистер Лонковски — заявява му Робъртс, — сега можете да си отидете, но елате утре сутринта, в десет. Ще трябва да уточним някои неща.

Робъртс никога вече не вижда Лонковски.

След като напуска пристанището, Лонковски позвънява на жена си, нарежда й да изтегли парите от банката и да отиде в приемната на Грайбъл. След това с такси самият той отива там, разказва му за случилото се и го моли по възможно най-бърз начин да бъде изведен от САЩ.

Канада е най-близкото убежище. По поръчение на Грайбъл един от агентите му, Улрих Хаусман, подвизаващ се в САЩ като кореспондент на немските авиационни списания, отвежда Лонковски в Канада и оттам по телефона моли шефа си за по-нататъшни указания. През това време Грайбъл успява да се свърже по телеграфа с Файфер и по негов съвет нарежда Лонковски да бъде отведен в пристанището Ривиер дю Лу, където се разтоварва германски товарен кораб. Хаус-ман така и постъпва, а след това спокойно се връща в Ню Йорк. На 28 септември Лонковски се качва на парахода, който веднага вдига котва и се отправя към Бремерхафен, в съответствие със заповедта на капитана.