Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 24

На 2 януари 1935 г. Краус позвънява на Файфер от Хамбург и го пита дали не иска да се срещне с двама „приятели“, които пристигнали от Америка и му донесли „подарък“.

„Приятелите“ се оказват Карл Айтел, стюард от лайнера „Бремен“, и инженерът от лайнера „Европа“, а донесеният от тях „подарък“ довежда до възторг дори флегматика и скептика Файфер. Първата пратка от Грайбъл и Лонковски, предадена му от стюарда от „Бремен“, съдържа: секретен справочник по металите, използвани при построяването на военни кораби — набавил го вече споменатият инженер от Карни; донесение на Лонковски за някои подробности от личния живот на главния европейски кореспондент на вестник „Ню Йорк Таймс“ Ф. Бърчхол, който печатал критич-ни материали за нацизма; образец на телур — във военноморския флот се извършват експерименти по използването му за борба с корозията; снимки на черте-жите на новия самолет, създаден от фирмата на Сикорски.

Айтел съобщава на Файфер, че от обектите, където са получени изпратените материали, могат да се получат и много други, че Грайбъл и Лонковски са готови да разгърнат съответна дейност и чакат само указания от абвера. Той предава предложението на Лонковски да използва неговите стари източници и да пристъпи в тясно сътрудничество с Грайбъл към издирването на нови. Всички получени сведения, документи и т.н. Лонковски възнамерявал да заснеме па 35-милиметрова лента и да ги изпраща на Файфер, на ул. „Вилхелмсхафен“ с куриерите за връзка от лайнерите „Европа“ или „Бремен“.

Както по-късно отбелязва Файфер, пристигането на хората за връзка с „подаръците“ коренно променя насоката на дейността на неговия сектор. Работата против САЩ става негова основна задача и се предприемат редица важни инициативи за по-нататъшното и разширяване. В списъците на агентурата Карл Айтел получава номер 2307 и става главен куриер. Грейбъл получава псевдонима Илберг и номер А-2339.

На 5 януари Айтел отплува на „Бремен“ обратно за САЩ с подробни указания за Грайбъл и Лонковски. На 5 януари 1935 г. „Секс“ се среща с агент номер 2307 и операция „Секс“, ръководена вече лично от Файфер, навлиза в нова, многообещаваща фаза.

През февруари 1935 г. Канарис, след като посещава, придружен от Пикенброк подразделението на Файфер, характеризира САЩ като „един от главните обекти“ на цялата работа на абвера. „САЩ трябва да се разглеждат като решаващ фактор във всяка бъдеща война — заявява той. — Промишлената им мощ е такава, че е в състояние да осигури победата не само на САЩ, но и на всяка друга страна, тяхна съюзница.“ По нареждане на Канарис подразделението е преместено в Бремен, по-близо до пристигащите от Щатите куриери. Файфер организира в Бремен специална фотолаборатория, тъй като по-голямата част от информацията от САЩ се получава записана на фотоленти, и създава във „Вилхелмсхафен“ и Бремерхафен редица „пощенски кутии“ за нелегалната кореспонденция на своята агентура. При всяко пристигане на „Европа“ или „Бремен“ в Бремерхафен Файфер се среща с Айтел, Шлютер и други куриери и лично получава от тях материалите.