Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 15

Сведения за биографията и служебната кариера на Канарис има и неговото лично дело и в 28 служебни характеристики. Намерих ги в германските архиви, завладени в Берлин, макар, струва ми се, подобни тайни документи да са подлежали на унищожение. Вилхелм Франц Канарис е роден на 1 януари 1887 г. в Аплербек, край град Дортмунд, в семейството на богат инженер, директор на чугунолеярен завод. Сред приятелите си от детските и младежките години е из-вестен с прякора „Kieker“, който в превод може да означава надничащ, таен наблюдател, шпионин. След ка-то завършва военноморската академия в Кил, Канарис служи на крайцера „Дрезден“, участвувал през декември 1914 г. в сражението край Фолклендските острови и по-късно потопен край бреговете на Чили. Младият лейтенант Канарис успява да избяга от чилийския лагер за интернирани. През Андите се промъква в Аржентина, в Буенос Айрес, след това с чилийски документи на името на Рийд Розас пристига с холандския параход „Фризия“ в Ротердам уж за получаване на наследство, оставено от роднини на майка му, а оттам отива в Хамбург.След кратко пребиваване в този град Канарис със същия паспорт на името на Розас заминава за Мадрид — за първи път с чисто шпионски задачи.

През февруари 1916 г., когато Канарис се връща в Германия, за да служи в подводния флот, и се появява близо до границата с Швейцария, италианците го заподозират в шпионаж и го затварят в генуезкия затвор. Като подмамва в килията си свещеника, Канарис го убива и в расото на жертвата си се измъква от затвора. Отново се промъква в Мадрид, където получава под свое командуване подводница. През последния период от войната заема различни длъжности във военноморския флот.

През ноември 1918 г. Канарис е едни от първите кадрови офицери, предложили услугите си на Ваймарската република. В продължение на няколко седмици той е адютант на социалдемократическия военен министър Густав Носке и същевременно взема най-непосредствено участие в подготовката за сваляне на тогавашното правителство. През януари 1919 г. Канарис става задкулисен помощник на командира на зловещата „морска бригада“, шайка от реакционни офицери — авантюристи и главорези, окопали се в хотел „Еден“, а когато е арестуван някой си Фогел, офицер от тази бригада, един от главните организатори и съучастници в убийството на ръководителите на „Спартак“ Карл Либкнехт и Роза Люксембург, Канарис го снабдява с пари и фалшив паспорт и му помага да избяга в Холандия.

През февруари 1920 г. Канарис (тогава той се води старши офицер на крайцера „Бремен“, а всъщност изпълнява задълженията на адютант на командуващия военноморската база в Кил — едно от опорните средища на различни реакционни заговори и на секретното въоръжаване на Германия, забранено от Версайския договор) участвува в подготовката на опита да се възстанови Вилхелм II на трона и снабдява затворниците с оръжие и пари от запасите и фондовете на базата. През 1922 г. Канарис е един от главните организатори на тайното възраждане на германската военна мощ, разпределя в чужбина поръчки за кораби и торпеда за германския военен флот. През всичките тези години той често пътува под измислени фамилни имена, като остава главно доверено лице на архиреакционната адмиралска клика н получава една след друга блестящи служебни характеристики.