Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 13

За какво свидетелствуват документите на абвера? За това, че за разлика от английското, японското, италианското и френското разузнаване абверът е работил старателио и целеустремено, макар някои негови операции да изглеждат, а често и наистина да са недомислени и нерешителни.

Както бе казал някога генерал Джордж Маршал, „секретната служба трябва да бъде секретна“. Дори на сътрудниците на апарата на секретните служби вместо истинските имена се дават псевдоними, агентите фигурират под определени номера, срещите с тях се правят тайно, работата се проеежда в конспиративни квартири. Естествено въпреки изобилието от документи съвсем не беше лесно да се смъкне маската на абвера. Така например една от неговите телеграми гласи „Срещам се с А-3504 в страната 18“. Едва след грижлива работа можах да установя, че А-3504 е двойният агент Артър Джордж Оуенс, а „страна 18“ е Португалия, която през войната буквално е гъмжала от агенти на различни разузнавания. Номерата на агентите, под които се криеха конкретни личности, и закодираните названия на операциите представляваха мъчителни главоблъсканици. Например бяха ми необходими две години, за да установя личността на един голям агент, действувал в САЩ, и да събера за него необходимите данни.

В края на краищата изпод покрова на тайната се показа не само цялата огромна система на абвера, но и системата и хората от секретните служби на неговите противници.

Ладислас Фараго

На кормилото — шпионин

През 1934 г., няколко дни преди Коледа, главнокомандуващият германския военноморски флот адмирал Ерик Рьодер издава заповед за назначаването па капитан Вилхелм Франц Канарис, който служи в едно от балтийските пристанища, за началник на абвера от 1 януари 1935 г.

Рьодер не можел да понася Канарис и възразявал против назначаването му, но бил принуден да отстъпи под натиска „отгоре“. (Тогава абверът влизал във воен-ното министерство на Германия като един от неговите отдели.)

… Току-що падналият сняг покрива улиците на Берлин, когато в 8 часа сутринта на връх Нова година Канарис, новоизпеченият ръководител на най-старата разузнавателна служба на Германия, се появява в сградата на централния апарат на абвера. С изключение на охраната при входа и няколко млади дежурни офицери там няма никого, тъй като никой не можел да допусне, че той тъй буквално ще изпълни заповедта и ще пристъпи към изпълнение на задълженията си още от Нова година.

— Аз съм капитан Канарис — представя се той на смаяния дежурен офицер. — Моля Ви да позвъните на Патцинг (дотогавашния началник на абвера — ред.) и да му кажете, че искам да се срещна с него тук в удобно за него време.