Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 17

За ръководители на тези три отдела Канарис назначава разнохарактерно трио: за началник на отдел I — богаташа Ханс Пикенброк; за началник на отдел II — набожния Хелмут Гроскурт; за началник на особено важния отдел III — пронациста Рудолф Бамлер.

На абвера предстои да разпростре своята мрежа по целия свят, затова Канарис отделя специално внимание на създаването на сигурни канали за връзка със собствената си задгранична агентура както чрез куриери, така и с помощта на технически средства. По поръчение на Канарис фирмата „Телефункен“ създава за неговите агенти специален приемателно-предавателен радиоапарат, който е едновременно и с много малки габарити, и достатъчно мощен за предавания на далечни разстояния. Безспорно високите качества па този апарат, известен под познанието „ЛФУ“, карат сътрудниците на аб-вера не винаги предпазливо да му се доверяват, когато се свързват с агентурата си.

През май 1935 г., в стремежа си да подобри още повече каналите за връзка и да си създаде сигурни оперативни бази в чужбина, Канарис се договаря за сътрудничество с Министерството на външните работи на Германия, в резултат на което германските дипломатически мисии в различните части на света се превръщат в регионални центрове за разузнаване в страните от един или друг регион, а някои германски дипломати стават в тях резиденти. Една от първите инициативи на Канарис след постигнатото споразумение е да се разпратят на агентите специални комплекти от технически средства и шифри в стоманени касети с дипломатическата поща. Ръководителите на мисиите получават ключовете за касетите в отделни запечатани пликове с указание да ги отворят в случай на възникване на война или при кризисни ситуации, и то само след като получат специални сигнали. Такива условни сигнали са думите: за Великобритания — „Наутилус“, за Канада — „Джими“, за САЩ — „Роберт“.

В други запечатани пликове Канарис разпраща спи-съците на агентите на абвера, които вече действуват на територията на съответното дипломатическо представителство. На всеки ръководител на мисия се изпращат чекове чрез „Барклай бенк“ в Лондон с указание да получи срещу тях местна валута и да я държи в личния си сейф за отпускане на суми на агентите при необходимост.

В САЩ такива пратки получават преди всичко германският посланик във Вашингтон, генералните консули в Ню Орлиънс и Сиатъл, а малко по-късно — посланикът в Мексико, временно управляващият в Панама, посланиците в Аржентина, Бразилия, Уругвай, Чили, Колумбия, Перу, резидентите на абвера в Портланд, Орегон и в Колон (зона на Панамския канал).

Още преди това, през април 1935 г., Канарис изпраща в някои от най-важните страни срупа свои хора за създаване на резиденции. В Северна и Централна Америка с такава задача е изпратен кадровият разузнавач Херман Менцел, назначен по-късно за началник на военноморското разузнаване в отдел I. Той пристига в Америка с дипломатически паспорт на името па Е. Дерп.