Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 12

Заповед за унищожаване на всички секретни документи бе издадена на 10 април, след което са изгорени материалите на щаба на оперативното ръководство на въоръжените сили, възглавявано от генерал Йодл, на гестапо и на управлението на абвера в Цосен. Но в повечето случаи заповедта или изобщо не бе изпълнявана, или бе изпълнявана така бавно, че когато американските, английските и френските части стигнаха до нацистките скривалища, само малка част от материалите, укривани в тях, се оказа унищожена.

Множество важни документи не бяха намерени в скривалищата (изглежда, първите им екземпляри са били изгорени), но се оказа възможно да бъдат възстановени, тъй като в съответствие с обичайната бюрократична практика дори от най-секретните материали са се правили по няколко копия. Именно за това някои документи на абвера бяха открити в архивите на други ведомства. Между случайно намерените от мен в американските архиви материали най-важен е пълният архив на бременското управление на абвера в Берлин, на неговите различни подразделения в Германия и на резидентурите му в чужбина.

В процеса на работата си над тази книга прегледах повече от хиляда ролки микрофилми, т.е. над един милион страници документи, изучих 34 никъде неотбелязани ролки и почерпах от тях изключително богат материал, неизползван досега в литературата.

Трудно може да се оцени значението на находката. Намерените материали доказват преди всичко, че нито едно разузнаване, колкото разклонено и ефективно да е то, не е в състояние да предвиди неумолимия ход на събитията. Абверът разполагаше със стотици агенти в района около западната част на Средиземно море, но не можа да предупреди клиентелата си кога ще започне операция „Торч“ — дебаркирането на съюзническите войски в Северна Африка през есента на 1942 г. Въпреки огромните усилия немското разузнаване така и не можа своевременно да разбере и да информира Хитлер кога и къде ще започне нахлуването на съюзниците в Европа през 1944 г.

Разузнавателните служби са оказвали и оказват много по-голямо влияние върху хода на историята, отколкото вьрху историците. Зад всяко голямо събитие, зад гърба на всеки държавен деец, причастен към тези събития, стоят разузнавачи, но авторите на научни хроники — било от високомерие, било от чувство на отвращение — игнорират техния принос и рядко споменават имената им. Дори политиците, дипломатите и генералите, на които секретнитематериали са оказали неоценима помощ, обикновено премълчават за това в мемоарите си. Опирайки се на архивните документи, достъпът до които беше открит за нас от победата на съюзниците във Втората световна пойна, в своята книга правя опит да поправя тази грешка.