Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 10

Разгромът на фашистка Германия дойде като резултат от усилията на много народи и страни, обаче Съветският съюз и съветските въоръжени сили изиграха решаваща роля във Втората световна война, като счупиха гръбнака на фашистките армии.

Съветско-германският фронт беше главният, решаващ фронт на Втората световна война. Тук станаха главните сражения, които доведоха до победата. На съветско-германския фронт до началото на 1944 г. се сражаваха от 153 до 201 немски дивизии, а против съюзниците — от 2 до 19. Близо три години Съветската армия воюваше сама против германската армия!

През цялата война въоръжените сили на СССР унищожиха и взеха в плен 507 от 587-те германски дивизии и 100 дивизии на сателитите на Германия! Съюзниците на Запад и в Северна Африка разбиха не повече от 176 дивизии. Общите загуби на фашистката армия на съветско-германския фронт представляват 10 милиона души — три четвърти от всичките й загуби през Втората световна война (13 600 хиляди души)²⁸. Германският народ скъпо заплати кървавата авантюра на нацистите.

Съветската страна, както се отбелязва в постановлението на ЦК на КПСС „За 30-ата годишнина от победата на съветския народ във Великата отечествена вой-на“. „стана главната сила, преградила пътя на германския фашизъм към световно господство, изнесе на пле-щите си основната тежест на войната и изигра решава-ща роля за разгрома на хитлеристка Германия, а след това и на милитаристична Япония“²⁹ и освободи германския народ от игото на фашизма.

„Колкото повече се отдалечават от нас годините на войната — каза другарят Л. И. Брежнев, — толкова по-пълно и по-ярко се откроява величието на героичния подвиг на съветския народ, мъжествено защитил в невиждано жестока борба своята съветска родина и завоеванията на социализма“.³⁰ Бъдещите поколения вечно ще пазят в паметта си спомена за безсмъртния под-виг на съветския народ, спасил съветската страна и цялото човечество от заплахата от фашистко иго.

Доктор на историческите науки

професор Ф. Волков

От автора

Повече от десет години събирах материали за германското военно разузнаване — абвера, — възглавявано от адмирал Канарис, и неведнъж стигах до извода, че е невъзможно да се пресъздаде в пълен обем картината на секретната дейност на тази организация, тъй като изглеждаше очевидно, че в края на войната хитлеристите са унищожили всички документи, свързани с нейната работа. Но ето че през 1967 г. в едно от мрачните тавански помещения на Националното архивно управление във Вашингтон открих металически сандък, а в него стотици малки жълти кутийки с микрофилми. Съдейки по дебелия пласт прах по кутийките и непокътнатите им печати, те не бяха отваряни от 1945 г., т.е. от времето, когато са били намерени в Бремен от група офицери на американското разузнаване. Още щом прегледах само няколко ролки, разбрах, че съм направил изключително важно откритие. На много десетки микрофилми, всеки от които съдържаше около хиляда кадъра, бяха фотографирани документите на хамбургското и бременското управление на абвера, специализирали се в организиране на разузнаването във Великобритания и Съединените щати. За първи път видях абвера в истинския му лик, съвсем различен от този, който се опитваха да му придадат неговите доброжелатели и онези, конто биха искали да омаловажат зловещата му роля.