Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 9

В същото време на 1 юни 1944 г. на съветско-германския фронт се намираха над 180 германски дивизии.²² Съветската армия, както и дотогава, играеше ре-шителна роля през Втората световна война и громеше фашистките армии.

Едновременно с откриването на втория фронт в Европа западните държави предприемаха нови опити да се споразумеят с германските реакционери, за да спасят фашистка Германия от пълен разгром и да преградят пътя на Съветската армия към Европа.

За да улеснят сключването на сепаративен мир, английските и американските разузнавателни служби подготвиха политически преврат в Германия, който предвиждаше убийството на Хитлер. Както беше отбелязано по-горе, в тясна връзка с американското и английското разузнаване в Германия действуваше заговорническа организация, имаща за цел да свали или да убие Хитлер и да образува ново правителство начело с президент в лицето на фелдмаршал Витцлебен или генерал-полковник Бек. Това е разговор само във върховете. Става дума не за унищожаването на фашизма, а за отстраняването на Хитлер, за да може да се сключи сепа-ративен мир с Англия и САЩ и да се гарантира на империализма „достойно излизане“ от войната. Заговорниците установяват непосредствена връзка с Чърчил и му съобщават за плановете си.

Превратът е насрочен за 20 юли 1944 г. Този ден полковник Щауфенберг извършва покушение срещу Хитлер, като слага чанта с бомба под масата в помещението, където заседава щабът на Хитлер. В 12 часа и 50 минути избухва страшен взрив, има убити и ранени. Но смъртно изплашеният Хитлер се отървава само с леки рани. Заговорът е несполучлив. Хитлер жестоко се разправя с участниците в него.²³

Управляващите кръгове на САЩ и Англия продъл-жиха опитите си да организират заговор против СССР. През февруари и март 1945 г. в Берн се състояха преговори между представители на щаба на английския фелдмаршал Александър и американските генерали Ейри и Лемнитцер, от една страна, и германския генерал Карл Волф, командуващ войските на СС в Италия, от друга, по въпроса за капитулацията на германските войски в Италия.²⁴ Представителите на Англия и САЩ отново водят преговори без участието на съветската страна. Като научава за тях, съветското правителство смята „за невъзможно да даде съгласието си за преговори между британските и американските представители с представители на германския командуващ в Берн“.²⁵

Нарушавайки съюзническите си задължения спрямо СССР, Чърчил дава указание в края на войната „грижливо да се събира и пази германското оръжие, за да може лесно отново да се раздаде на германските войници, с които може да ни се наложи да си сътрудничим, ако съветското настъпление продължи“²⁶.

През годините на войната Съветският съюз показа образец на честно и последователно изпълнение на съюзническия си дълг. Това бе принуден да признае дори У. Чърчил, който през 1943 г. писа на ръководителя на съветското правителство: „…Въз основа на моя опит мога да кажа, че Съюзът на съветските социалистически републики никога не е нарушавал нито задълженията си, нито договорите“²⁷. Но това не може да се каже нито за Чърчил, нито за другите политически дейци на Англия и САЩ.