Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 8
Ладислас Фараго
Агентите на Канарис — посланикът фон Папен и пълномощникът на абвера в Турция Паул Леверкюн, се свързват с американското военноморско аташе Дж. Ърл. Посещава го и самият шеф на абвера — адмирал Канарис. Състоял се продължителен разговор. Канарис казва на Ърл, че може да бъде сключен сепаративен мир със САЩ и Англия, ако те се откажат да настояват за безусловна капитулация на Германия. Канарис и фон Папен предлагат на правителството на САЩ следния план: да се отстрани Хитлер от ръководството и да бъде наказан със смърт, а армията да се предаде на съюзниците; чрез съвместните усилия на САЩ, Англия и Германия да не се допусне влизането на съветските войски в Централна Европа.19
В книгата си Л. Фараго, като съобщава за операция „Цицерон“, пише за изтичането на секретна информация, свързана с решенията на Техеранската конференция на „голямата тройка“ — Й. Сталин, У. Чърчил и Ф. Рузвелт, състояла се от 28 ноември до 1 декември 1943 г. Л. Фараго твърди, че агентът на абвера „Цицерон“ (Елиас Базна, камериер на английския посланик в Турция Негбъл Хюгенс) откраднал копие от протокола на Техеранската конференция и го предал на аташето на германското посолство в Турция Л. Мойзиш, агент на една от фашистките разузнавателни служби. Но ако Мойзиш притежаваше всички протоколи на Техеранската конференция, щеше да знае, че операцията „Овърлорд“ представлява плат за дебаркиране на съюзнически войски в Нормандия. А Мойзиш съобщава в книгата си, че не е знаел какво представлява „Овърлорд“20. Такива протоколи изобщо не е имало. В Техеран само записки за заседанията са водени поотделно от представители на делегациите на СССР, Великобритания и САЩ. Така че Л. Фараго възприема безкритично необоснованото твърдение на германския шпионин Л. Мойзиш.
Обстоятелството, че германците не бяха взели мерки за предотвратяване на операцията „Овърлорд“ — де-баркирането на съюзнически войски в Нормандия, — се дължи не само на това, че фашистките ръководители не вярваха в достоверността на информацията на своите агенти, включително и на „Цицерон“, но че я смятаха за провокация и дело на „английската секретна служба“21. Става дума не само за дезинформацията от страна на секретните служби на Англия и САЩ. Германският генерален щаб не знаеше за операцията „Овърлорд“ твърде много неща. По-специално генералният щаб смяташе, че дебаркирането ще стане в района на Па дьо Кале, а не в Нормандия. Пък и хитлеристите вече нямаха сили, за да попречат на съюзниците да стоварят войски в Нормандия. Германското върховно командуване имаше в Северна Франция, Белгия и Холандия само 45 дивизии с непълен състав, лошо въоръжени и състоящи се от 17-годишни младежи и войници от най-стар възрастов контингент.