Читать «Кукловодите» онлайн - страница 12

Стария ми заповяда да разкажа всичко, което бях направил, видял и чул по време на мисията. Опитах се да уловя погледа му, когато стигнах до момента, в който убих Барнз, но той гледаше настрани. Затова пропуснах заповедта да стрелям и казах, че съм стрелял в директора на студиото, когато той е извадил пистолет срещу друг агент — Мери. Стария обаче ме прекъсна:

— Не пропускай нищо.

Казах и за заповедта. Президентът му хвърли бърз поглед — това бе неговата единствена реакция. Продължих за паразита и така нататък, чак до сегашния момент, тъй като никой не ми каза да спра.

Сега беше ред на Мери. Тя се позатрудни, когато започна да обяснява защо очаква определена реакция от нормалните мъже, а не я е получила от братята Маклейн, сержанта и Барнз. Президентът я улесни като се усмихна топло и каза:

— Много добре Ви разбирам, млада госпожице.

Мери се изчерви. Президентът я изслуша до края със спокойно изражение на лицето и след това помълча няколко минути. Накрая се обърна към Стария:

— Андрю, твоят отдел винаги ми е оказвал неоценима помощ. Вашите доклади понякога са натежавали на везните в критични моменти в историята…

— Значи „не“, така ли? — изсумтя Стария.

— Не съм го казал.

— Но се готвеше.

Президентът сви рамене.

— Смятах да предложа на твоите младежи да се оттеглят. Андрю, ти си гений, но дори гениите понякога грешат.

— Виж какво, Том, очаквах това от теб — затова доведох и свидетели. Те не са нито натъпкани с наркотици, нито хипнотизирани. Повикай психолозите си — ще видиш какво ще ти кажат те.

Президентът поклати глава.

— Сигурен съм, че никой от хората, които бих могъл да повикам, не може да се сравнява с теб в тези неща. Вземи този младеж — той беше готов да бъде обвинен в убийство, за да те предпази. Ти вдъхновяваш предаността у подчинените си. Що се отнася до момичето — е, Андрю, не мога да започна нещо, което ще предизвика война, опирайки се единствено на женската интуиция.

Мери пристъпи напред.

— Господин президент — каза тя убедено, — сигурна съм в това, което Ви казах. Винаги познавам. Не мога да Ви кажа как го постигам…, но съм сигурна, че хората, за които Ви говорих, не са нормални мъже.

— Не сте обмислили едно възможно обяснение — отвърна той, — че те може наистина да са… „евнуси“. Извинете ме, госпожице. Такива нещастници съществуват. Може просто да сте имали късмета да се натъкнете на четирима в един ден.

Мери замлъкна, но не и Стария.

— По дяволите, Том — при тези думи потръпнах: човек не говори така с президента. Познаваме се още от времето, когато ти беше сенатор, а аз — шеф на екипа ти за разследвания. Знаеш, че не бих ти поднесъл тази приказка за деца, ако фактите имаха някакво друго обяснение. Ами космическия кораб? Какво е имало в него? Защо не можах дори да се доближа до мястото, където е кацнал? — той извади снимката, направена от Космическата станция „Бета“ и я тикна под носа на президента.