Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 191
Софи Кинсела
Настава продължително мълчание. Дерек Смийт се оглежда наоколо, като напразно търси къде да остави чашката с кафе, после вади от джоба си бяла носна кърпа и попива потта по челото си. Прибира я и ми отправя проникновен поглед.
— Сега вече говорите сериозно — казва най-сетне той.
— Да.
— И сте готова да положите необходимите усилия, така ли?
— Да. И… — Прехапвам леко устни. — … и съм ви страшно благодарна за проявеното търпение и разбиране. Наистина съм ви дълбоко благодарна.
Изведнъж ми се приплаква. Искам да бъда добра. Искам да сложа в ред живота си. Искам Дерек Смийт да ми каже какво да направя, за да го постигна.
— Добре — казва той най-сетне. — Ще опитаме да оправим нещата. Елате в офиса ми утре сутринта, точно в 9.30, за да си поговорим.
— Благодаря — отвръщам и усещам да ме залива вълна на огромно облекчение. — Много ви благодаря. Ще дойда. Обещавам.
— Добре ще е този път да удържите на думата си — казва той. — И да няма повече налудничави извинения и клинчене. — По лицето му пробягва лека усмивка и добавя, като махва към студиото: — Впрочем, мисля, че великолепно се справихте. Всичките ви съвети бяха много точни и разумни.
— О! — възкликвам изненадано. — Ами… благодаря. Това наистина е… — Покашлям се лекичко и питам: — А вие, впрочем, как влязохте в студиото? Мислех си, че имат много строги правила за сигурност.
— Така е — кимва Дерек Смийт. — Но дъщеря ми работи в телевизията. — Усмихва се и добавя с особена топлота в гласа: — Започна точно от това шоу.
— Наистина ли? — питам удивено.
Господи, колко невероятно! Дерек Смийт има дъщеря. Като се позамисли човек, сигурно си има цяло семейство. Със съпруга и тъй нататък. Ама че работа — кой би предположил подобно нещо?!
— По-добре да вървя — казва той, като доизпива кафето си. — Идването ми беше доста непредвидено всъщност. — После ми отправя строг поглед: — Ще се видим утре сутринта.
— Непременно — отвръщам бързо и въпреки че той вече е тръгнал към изхода, добавям: — И… благодаря. Много благодаря.
Той излиза, а аз се отпускам на най-близкия стол. Просто не мога да повярвам, че току-що съм провела цивилизован и всъщност твърде приятен разговор с Дерек Смийт! Който на всичкото отгоре се оказа истински сладур. Държа се толкова мило и внимателно с мен, а дъщеря му работи в телевизията… Искам да кажа, кой знае, може и с нея да се запозная. Нищо чудно да се сприятеля с цялото семейство.
Страхотно би било! ВДе им ходя на гости, за да вечеряме заедно, по приятелски, и на входа жена му ще ме посреща с дружелюбна прегръдка, а после ще й помагам за салатата и тъй нататък…
— Ребека! — чувам някой да ме вика иззад гърба ми. Обръщам се и виждам Зелда да приближава към мен, с вечния си бележник в ръка.
— Здрасти пак! — усмихвам й се щастливо. — Как е?
— Върхът — отвръща тя, после придърпва стол и сяда до мен. — Ще ми се да си поговорим малко.
— О! — казвам. — Ами добре. За какво?
— Всички смятаме, че ти днес се справи страшно добре — започва Зелда. — СТРАХОТНО добре! Говорих с Ема и Рори, а също и с нашия главен продуцент и… — Тя прави кратка пауза за по-голям ефект. — …и всички искаме да участваш пак в шоуто ни.