Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 193

— Добре, добре — отвръща Сузи и също ме прегръща. — Отначало се разтревожих наистина… ама после се успокоих, че си добре, като те видях по телевизията. Беше страхотна, впрочем!

— Наистина ли? — питам и усещам ъгълчетата на устните ми да потрепват в зараждаща се усмивка, — Наистина ли мислиш така?

— О, да! — възкликва Сузи. — Беше сто пъти по-добра от този смотаняк Люк Брандън. Ама че арогантен тип, Господи!

— Да — казвам след микроскопична пауза, — може би. Но пък след предаването се държа всъщност доста мило с мен.

— Така ли? — пита Сузи с пълно безразличие. — Както и да е, ти беше страхотна! Искаш ли кафе?

— О, да! — отговарям и тя изчезва в кухнята.

Вземам купчината писма и сметки и бавно започвам да ги преглеждам. Допреди ден самият им вид би ме хвърлил в сляпа паника. И всъщност, всички те биха заминали директно в кошчето за боклук — неотворени и непрочетени. Но знаете ли какво? Днес не чувствам и капчица страх, Не, честно, как изобщо съм могла да бъда такава тотална глупачка по отношение на финансите си?! Как съм могла да бъда такава ужасна страхливка?! Ааа, не! Този път ще подходя към купчината сметки както подобава. Ще седна с чековата си книжка и с последните получени банкови извлечения и методично ще преглед дам и сортирам цялата бъркотия.

Гледайки пликовете в ръката си, изведнъж започвам да се чувствам страшно пораснала и отговорна. Прозорлива и разумна. Ще оправя живота си и от днес нататък ще държа финансите си в идеален ред. Вече напълно и окончателно съм променила нагласата и отношението си към парите.

И освен това…

Добре де, аз всъщност няма да ви кажа колко точно ми плащат, но „Сутрешно кафе“ ми плаща куп пари. КУПИЩА пари. Няма да повярвате, ама за всяко участие, за да отговарям на въпроси на зрителите, ще получавам…

О, адски се смущавам да ви кажа точно колко. Да речем, че е… хм… доста много. Хи-хи-хи!

Просто не мога да се спра да си хихикам по този повод. Откакто ми го казаха, се нося над земята като щастливо перце. Та така значи, сега вече ще мога без проблем да разчистя всичките си задължения. По „Виза“ картата. И по картата от „Октагон“. И парите, които дължи на Сузи. Абе… всичко! Най-после! НАЙ-ПОСЛЕ животът ми ще потече нормално.

— Добре де, защо изчезна така изведнъж? — пита Сузи, излизайки от кухнята, с което така ме стресна, че чак подскочих. — Какъв ти беше проблемът?

— Не знам всъщност — въздъхвам и оставям купчината пликове върху масичката в антрето. — Изведнъж ми се прииска да се махна от всичко и да поразмисля. Чувствах се адски объркана.

— Заради Таркуин ли? — веднага пита Сузи, при което усещам как се сковавам в тревожно предчувствие.

— Отчасти — казвам след кратка пауза, преглъщайки мъчително. — Защо питаш? Той какво…

— Знам, че не си падаш чак толкова много по Таркуин — отвръща Сузи със съжаление, — но съм убедена, че той наистина те харесва. Преди вечеря мина за малко и ти остави ей онова писмо там — добавя и ми посочва мушнатия в рамката на огледалото кремав на цвят плик.

Вземам го с леко треперещи ръце. О, Боже, какво ли ми пише? Поколебавам се за секунда, после разкъсвам плика и от него на пода изпада един билет.