Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 190

За да подчертае мисълта си, прави рязък жест с ръка, забравяйки, че държи чашка с кафе, при което течността се разплисква и покапва по пода. Той, изглежда, не забелязва какво е станало, защото продължава все така афектирано:

— Най-сетне успявам да изтръгна от вас твърда уговорка за среща. Въобразявах си, че най-после сте осъзнали сериозността на положението си… Но какво става? Не се явявате на срещата. Изчезвате безследно. Обаждам се в дома на родителите ви, за да разбера къде мога да ви открия, а баща ви ме обвинява, че съм едва ли не луд за връзване!

— О, съжалявам за това — правя извинителна физиономия. — Но татко, нали разбирате, е малко нещо вманиачен на тема преследване.

— Вече бях готов да ви отпиша — продължава Дерек Смийт, повишавайки глас и сякаш изобщо не ме е чул. — Вече бях готов да ви отпиша, но ето че тази сутрин минавам покрай голям магазин за телевизори и какво виждам на витрината? На шест различни екрана виждам изчезналата, потъналата вдън земя Ребека Блумууд да съветва нацията. И по какви въпроси, моля ви се? — Той почти се разтриса от смях. (Така де, поне аз си мисля, че е от смях.) — По финансови! ВИЕ давате съвети на хората… по финансови въпроси!

Отправям му възмутен поглед. Не мисля, че това е ЧАК толкова смешно!

— Вижте, много съжалявам, че не успях да дойда на последната ни среща — казвам, опитвайки се да звуча делово. — Точно тогава бях изпаднала в доста затруднено положение. Но бихме могли да пре-насрочим срещата и…

— Да пренасрочим срещата ли? — извиква Дерек Смийт, разсмивайки се почти истерично, сякаш съм казала някаква невероятна шега. — Да пренасрочим срещата!

Гледам го с дълбоко възмущение. Той определено не ме възприема насериозно, нали така? Дори не слуша какво му говоря. Казвам му, че искам да си насрочим среща — и НАИСТИНА го искам, — а той го приема на майтап. Отнася се към мен като към някакъв комедиен персонаж.

„Естествено — обажда се някакво гласче дълбоко в мен. — Помисли как си се държала ти самата досега. Помисли как си се отнасяла ти към него. И ако трябва да бъдем откровени, цяло чудо е, че този човек изобщо е склонен да разговаря с теб.“

Поглеждам го в лицето, все още разкривено от горчив смях, и… изведнъж сякаш отрезвявам.

Защото осъзнавам, че в действитедност през цялото това време Дерек Смийт е проявявал към мен много повече разбиране и толерантност, отколкото би могло да се очаква. Той можеше отдавна вече да ми е блокирал банковата сметка, нали така? Или да ми е изпратил съдия-изпълнител. Или да ме е вкарал в черния списък на неблагонадеждните клиенти. По своему той всъщност се отнася много мило с мен.

— Чуйте, мистър Смийт — започвам припряно, — моля ви, дайте ми още една възможност. Наистина искам да сложа в ред финансите си. Искам да си изплатя задълженията. Но имам нужда от помощта ви. Аз… — Преглъщам мъчително и казвам: — Моля ви, моля ви да ми помогнете, мистър Смийт.