Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 119

Мамка му! Надявах се вече да е забравил.

— Точно така — отговарям след кратка пауза. — Абсолютно. Парите от леля. Добре че ми напомнихте! Неотдавна леля почина и ми остави известна сума в наследство — пояснявам за Ерика Парнъл.

Тя обаче изобщо не изглежда впечатлена.

— Добре — казва Дерек Смийт. — Ще ви чакам в понеделник.

— Чудесно — отговарям и му се усмихвам възможно най-уверено. — С нетърпение очаквам да се видим!

ОКТАГОН

Вкус… стил … визия

Финансов отдел

8-и етаж

Тауър Хауз

Лондон Роуд

Уинчестър

----------------------------------------------------------------------------

Кредитна карта № 7854 4567

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон

20 март 2000 г.

Скъпа миз Блумууд,

ПОСЛЕДНО НАПОМНЯНЕ

Въпреки моето уведомително писмо от 3 март все още дължите 245.57 лири стерлинги по Вашата кредитна карта от „Октагон“. Ако не внесете парите в седемдневен срок, сметката Ви ще бъде закрита и ще бъдат предприети последващи мерки.

Радвам се, че сте открили Господа и че сте приели Исус Христос за свой Спасител. За съжаление това няма никакво отношение към настоящия проблем.

С нетърпение очаквам да получа плащането Ви в най-скоро време.

Искрено Ваш,

Грант Елсмор,

мениджър на отдел

„Сметки на клиенти“

Тринадесет

О, Боже! Кофти работа. В смисъл, не че ме е хванала параноя, нали така? Ами работата си е наистина адски кофти!

Седя в метрото на път за вкъщи и гледам отражението си в прозореца — изглеждам толкова спокойна и безгрижна. Но то е само външно. А вътрешно… вътрешно умът ми се гърчи и върти насам-натам като паяк, опитвайки се да намери изход от положението. Върти се, върти се, върти се в един омагьосан кръг, а изход все няма и няма. Добре, стига! Спри!! Успокой се и дай да видим още веднъж с какви възможности разполагаме.

Първа възможност: Отивам на срещата и си казвам истината.

Не, не мога. Просто не мога. НЕ МОГА да отида там в понедел ник сутринта и да си призная, че не само няма никакви хиляда лири наследени от починала леля, но и никога няма да има. Защото какво ще стане тогава? Ами това, че ще се напушат страхотно и ще почнат да ми четат конско, нали така? Ще ми извадят всички разходи, ще почнат да обсъждат една по една всичките ми покупки и… О, Боже, прилошава ми само като си го помисля. Не, не мога да го направя. Не мога да отида. Не мога и това си е.

Втора възможност: Отивам на срещата и лъжа.

Добре де, и какво лъжа по-точно? Че хилядата лири ще пристигнат всеки момент, сигурация. И че в най-скоро време очаквам да получа и други средства. Хммммм. Да, не е зле. Само дето си мисля, че няма да ми повярват. Което означава, че пак ще се напушат страхотно и ще ми четат конско. Ааа, не! Няма начин!

Трета възможност: Не отивам на срещата.

Идеално! Само че ако не отида, Дерек Смийт ще се обади на Филип и двамата ще вземат да се разприказват. И тогава нищо чудно всичко да излезе наяве и той да разбере, че в действителност изобщо не съм чупила крак. Нито съм имала възпаление на жлезите. А след това няма да мога носа си да покажа в офиса. Ще бъда безработна. Животът ми ще свърши още на двадесет и пет годишна възраст. Но пък цената може би си струва.