Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 118
Софи Кинсела
— Ребека Блумууд — казва Ерика с доста по-различен глас от преди. — ЗНАЕХ си аз, че това име ми е известно. Случайно да живеете на Бърни Роуд, Ребека?
— Право в десетката! — възкликва Филип доволно. — Как познахте? — пита, отпивайки от шампанското си.
„Млъквай, Филип! — скърцам със зъби мислено. — Млъквай!!“
— Там живеете, нали? — пита Ерика с меден, но остър като бръснач гласец.
О, Боже, сега пък Филип ме гледа, очаквайки да отговоря утвърдително.
— Да — отговарям със свито гърло и усещам как се изчервявам силно.
— Дерек, схвана ли коя е тя? — пита Ерика все така престорено мило. — Това е Ребека Блумууд, една от нашите клиентки. Мисля, че онзи ден говори с нея по телефона. Сети ли се? — Гласът й изведнъж зазвучава сурово: — Дето й беше умряло кучето.
Настъпва тежко мълчание. Не смея да погледна Дерек Смийт в очите. Всъщност, не смея да погледна никой и нищо, освен пода.
— Ей на това му се вика съвпадение! — възкликва Филип и предлага: — Още по чаша шампанско?
— Ребека Блумууд? — смаяно пита Дерек Смийт. — Просто не мога да повярвам.
— Е, да! — казвам и отчаяно гаврътвам остатъка от шампанското си. — Ха-ха-ха! Колко малък е светът, нали? Впрочем, аз трябва да тръгвам, за да интервюирам и…
— Момент! — спира ме Ерика с остър като бръснач тон. — Надявахме се да можем да си поговорим с вас, Ребека. Нали, Дерек?
— Да, наистина! — отговаря Дерек Смийт.
Вдигам очи и срещам погледа му. И изведнъж ме побиват тръпки на страх. Този човек вече изобщо не ми прилича на добродушен вуйчо от ситуационен комедиен сериал. А по-скоро на всяващ ужас квестор, който ме е спипал да преписвам на държавен изпит.
— Стига, разбира се — добавя Дерек Смийт, гледайки ме настойчиво, — и двата ви крака да са невредими и да не страдате от някакво смъртоносно възпаление.
— Това пък що за шега е? — пита Филип, готов да се разсмее.
— Как е кракът ви, впрочем? — пита Ерика сладко-милно.
— Добре — смутолевям. — Добре, благодаря.
Тъпа кучка!
— Чудесно — казва Дерек Смийт. — Значи се уговаряме за понеделник, в девет и половина сутринта, нали? — После поглежда към Филип и добавя: — Надявам се не възразявате Ребека да мине за малко при нас преди работа?
— Не, разбира се! — отговаря Филип.
— А ако случайно не дойде на срещата ни, вече знаем къде да я открием — казва Дерек многозначително, а на мен стомахът ми свива от ужас.
— Ще дойде, ще дойде, няма къде да ходи! — казва Филип и добавя шеговито: — Защото в противен случай ще си намери белята.
Ухилва ми се закачливо, вдига чашата си като за наздравица и се отдалечава. „О, Боже! — мисля си, обзета от паника. — Не ме оставяй насаме с тях!“
— Е, с нетърпение очаквам да се видим в понеделник — отбелязва Дерек Смийт. Замълчава за миг, а после добавя, гледайки ме втренчено. — А доколкото си спомням от телефонния разговор, който проведохме онзи ден, дотогава очаквате и да получите някакви пари.