Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 120

Четвърта възможност: Отивам на срещата с чек за хиляда лири.

Върхът! Влизам с танцова стъпка, подавам чека, питам небрежно „Нещо друго?“ и си излизам все така с танцова стъпка. Върхът!

Но откъде да ги намеря тези хиляда лири до понеделник сутринта? Откъде?!

Пета възможност: Избягвам.

Което обаче би било абсолютно детинска постъпка. Един зрял човек не би постъпил така. Изобщо не си струва да го обмислям.

Чудя се само къде бих могла да отида. Може би някъде в чужбина. В Лае Вегас. Ами да! И там мога да спечеля цяло състояние в казината. Един милион лири стерлинги или някаква подобна сума. А може дори и повече. И после… да… после пращам факс на Дерек, в който го уведомявам, че закривам банковата си сметка при тях поради това, че му е липсвала вяра в мен.

Боже, да! Няма ли да е страхотно? „Скъпи мистър Смийт, бях леко изненадана от неотдавнашния Ви намек, че не разполагам с достатъчно средства, за да покрия разходите по кредита си, и доста шокирана от саркастичното Ви държание към мен. От приложения чек за милион и двеста хиляди лири стерлинги става ясно, че разполагам със солидни средства, които в най-скоро време ще прехвърля при някой от конкурентите Ви. Той несъмнено ще се отнася към мен с повече уважение от Вас. Послепис: Изпращам копие от това писмо до началниците Ви в централния офис.“

Тази идея ми харесва толкова много, че известно време я иредъвквам в главата си, мислено редактирайки писмото си отново и отново. „Скъпи мистър Смийт, по време на последната ни среща се опитах да Ви информирам дискретно, че в действителонст съм милионерка. Ако ми бяхте имали доверие, нещата можеха да бъдат доста по-различни.“

Пък да видим дали няма да съжали тогава за държанието си! Ще съжали и още как! Това ще му е за урок. Вероятно ще ми се обади да ми се извинява. Ще се опитва отново да ме спечели като клиентка на банката. Сигурно ще настоява, че не е имал намерение да ме обижда. Но вече ще е много късно. МНОГО, много късно. Ха! Ха-ха-ха-ха…

По дяволите! Пропуснах си спирката.

Когато се прибирам вкъщи, заварвам Сузи да седи на пода, заобиколена от лъскави списания.

— Здрасти! — казва тя ентусиазирано. — Знаеш ли какво? Ще ме снимат за „Вог“!

— Какво? — възкликвам невярващо. — На улицата ли те видяха или какво? — питам и в следващия миг осъзнавам, че не би трябвало да звуча чак толкова изненадано.

Така де, Сузи има великолепна фигура. Като нищо може да бъде манекенка. Ама все пак… „ВОГ“

— Не мен, глупчо! — отвръща тя. — Рамките ми.

— Ще снимат РАМКИТЕ ти за „Вог“?!

Това вече наистина не го вярвам!

— За юнския им бррй! Ще ме включат в материал със заглавие „Отпуснете си душите — дизайнери връщат смеха в интериора“. Върхът, нали? Проблемът обаче е, че засега съм направила само две рамки. Ще трябва да направя още няколко, в случай че хората пожелаят да си купят.

— Ясно — казвам, опитвайки се да осмисля чутото. — А как стана така, че „Вог“ ще правят материал за теб? Чули са отнякъде за рамките ти или какво?