Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 117

Лека-полека кръвта отново потича във вените ми. „Всичко ще е наред“, казвам си успокоително. Нямат си нит най-малка представа коя съм, нали така?!

— Вие, журналистите, май трябва да бъдете специалисти по всичко — отбелязва Дерек, който междувременно вече се е отказал да се ръкува с мен и сега върти чашата с шампанско в ръцете си.

— Да, наистина — отговарям и рискувам да пусна една усмивка. — Щем не щем, опознаваме всички сфери на личните финанси, от банковото дело и инвестиционните фондове до различните застраховки.

— А как придобивате всички тези познания?

— О, просто ги попиваме в процеса на работата — отвръщам вече хладнокръвно.

И знаете ли какво? Веднъж щом се отпуснах, ситуацията започва страшно да ме забавлява! Направо ми се приисква да затаникам: „Не знаете коя съм! Не знаете коя съм!“ А на живо Дерек Смийт изобщо не е чак толкова страшен. Дори е някак добродушен и дружелюбен, като нечий вуйчо от ситуационен комедиен сериал.

— Често съм си мислила — казва Ерика Парнъл, — че би било добре да се заснеме документален филм за работата в някоя банка.

Поглежда ме очаквателно и аз започвам да кимам утвърдително.

— Прекрасна идея — отвръщам. — Убедена съм, че ще е страшно вълнуващо.

— Трябва да видите какви образи има сред клиентите ни! Хора, които си нямат ни най-малка представа за собствените си финанси. Нали, Дерек?

— Удивително — казва Дерек. — Направо удивително. Не можете да си представите какви невероятни идиотщини измислят някои хора само и само да избегнат плащанията по просрочените си кредити. Или дори един нищо и никакъв разговор с нас!

— О, наистина ли? — питам, като се преструвам на безкрайно удивена.

— Изобщо няма да повярвате, ако започнем да ви разказваме! — засмива се Ерика. — Понякога се чудя…

— Ребека! — изгърмява познат глас зад мен.

Обръщам се шокирана и виждам Филип. Стиска чаша с шампанско и ме гледа. Какво пък прави той тук?

— Здравейте — казва Филип. — Хората от маркетинга отложиха срещата, така че реших и аз да намина на панаира. Как вървят нещата?

— О, страхотно! — отговарям и отпивам голяма глътка шампанско. — Запознай се с Дерек и Ерика… Моят главен редактор, Филип Пейдж.

— Ендуич Банк, така ли? — подхвърля Филип, загледан в баджа на Дерек Смийт. — Сигурно познавате Мартин Голинджър.

— Боя се, че не. Ние не сме от централния офис — отговаря Дерек като се позасмива. — Аз съм мениджърът на клона във Фулхам.

— Фулхам ли? — засмива се и Филип. — В баровския Фулхам, а?

Изведнъж в главата ми се обажда тревожно звънче. Опасност, опасност, опасност! Трябва да направя нещо. О, Боже, трябва веднага да направя нещо: да сменя бързо темата! Твърде късно! Сега вече съм зрител, който наблюдава от върха на планината как два влака се сблъскват долу в долината.

— Ребека живее във Фулхам — казва Филип. — Ти в коя банка си, Ребека? Нищо чудно и ти да си клиентка на Дерек!

И Филип избухва в гръмогласен смях, сякаш е казал някаква страхотна шега. Дерек се позасмива любезно.

На мен обаче не ми е до смях. Замръзвам на мястото си, наблюдавайки като хипнотизирана как се сменят израженията по лицето на Ерика Парнъл. Как постепенно се сеща коя съм. Погледът й среща моя и усещам как по гръбначния ми стълб плъзва леден студ.