Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 121

Но как, за Бога, ще са чули за нея?! Така де… та тя започна да прави рамки едва преди четири дни!

— Не бе, глупчо! — възкликва тя и се разсмива. — Звъннах на Лали. Познваш ли я Лали? — Поклащам отрицателно глава. — Е, сега тя е редактор на модните страници на „Вог“. Лали говорила с Перди, която е редактор на страниците за интериор. После Перди ми се обади. А когато й описах какво представляват моите рамки, тя направо подлудя.

— Жестоко! — възкликвам.

— Перди ми каза и какво да говоря на интервюто — добавя Сузи, прокашля се лекичко и подема тържествено: — „Искам да създавам неща, които да радват и да забавляват хората, а не само да им вдъхват възхищение. Във всеки от нас се крие едно дете. Животът е твърде кратък за минимализъм.“

— Аха — казвам. — Страхотно!

— Чакай, чакай, имаше и още нещо — възкликва Сузи и смръщва вежди замислено, — А, да! Дизайнът на моите рамки е вдъхновен от творческото въображение на Гауди. А сега отивам да звънна на Чарли — добавя тя щастливо. — Сигурна съм, че беше на някакъв отговорен пост в „Татлър“.

— Страхотно! — повтарям.

И наистина е страхотно.

И аз наистина се радвам за Сузи. Разбира се, че се радвам.

Въпреки това обаче някъде дълбоко в мен се чудя как става така, че на нея всичко й се нарежда с такава лекота?! Обзалагам се, че през целия си живот не й се е налагало да се разправя с гаден банков мениджър. Обзалагам се, че и занапред никога няма да й се наложи. Тотално обезверена се отпускам на пода и разсеяно започвам да прелиствам някакво лъскаво списание.

— Между другото — обръща се към мен Сузи, вече с телефонната слушалка в ръка, — Таркуин се обади преди около час, за да се доуговорите за срещата ви. — Ухилва ми се широко и пита: — Нетърпелива си, нали?

— Ами… — отвръщам вяло, — да, разбира се.

Да си призная, съвсем бях забравила за срещата с Таркуин. Но няма страшно. Просто ще изчакам до утре следобед и тогава ще заявя, че имам адски менструални болки. Чиста работа. Никой никога не поставя под въпрос подобно нещо, особено пък мъжете.

— А, да! — възкликва Сузи, като махва с ръка към разтвореното на пода списание „Харпърс енд Куийн“. — Я виж кой се мъдри там в класацията им за „Стоте най-богати ергени“! О, здрасти, Чарли! — казва тя в слушалката. — Сузи се обажда. Слушай сега какво…

Свеждам поглед към „Харпърс енд Куийн“ и замръзвам от изумление. От страницата ме гледа Люк Брандън, а на лицето му грее лъчезарна усмивка. Зачитам се в текста под снимката му:

„Номер 31. Люк Брандън. Възраст: 32. Предполагаемо състояние: 10 милиона лири стерлинги. Предприемач. Изключително интелигентен. Живее в Челси. Понастоящем излиза със Саша дьо Бонвий, дъщеря на френския милиардер.“

Хич и не искам да го зная. Какво ме интересува с кого излиза Люк Брандън? Ядосано прелиствам страниците назад и погледът ми попада върху казаното за Номер 17, който изглежда къде-къде по-мил човек:

„Номер 17. Дейв Кингтън. Възраст: 28. Предполагаемо състояние: 20 милиона лири стерлинги. Бивш нападател от «Манчестър Юнайтид», понастоящем гуру в сферата на мениджмънта и предприемач в сферата на спортните екипировки. Живее в Хъртфоршир. Наскоро се раздели с приятелката си, манекенката Черис.“