Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 115

— Ще ходиш ли на приема на „Барклейс“? — правя последен опит с надеждата, че ако отидем там заедно, може да си правим компания в напиването и да се позабавляваме. Ели обаче смръщва леко нос и поклаща полуотрицателно глава.

— Може и да прескоча за малко — казва, — но не ми се вярва, защото имам доста работа тук.

— Хубаво тогава — отвръщам. — Ами в такъв случай ще се… ще се видим по-късно.

Отдалечавам се от щанда на „Уедърбай Инвестмънтс“ и поемам бавно към една от ъгловите зали, където ще бъде приемът, като се чувствам в известна степен обезкуражена. Неволно започвам да се питам дали пък Ели не е права, а аз да греша. Може би и аз трябва да започна да мисля и да говоря за изкачване в йерархията на недвижимите имоти и за инвестиции в перспективни фондове. О, Боже, може би в мен има нещо сбъркано! Сигурно ми липсва генът, който кара човека да пораства, да помъдрява, да си купува апартамент в „Стрийтам“ и да започне да посещава родителите си всеки уикенд! Всички освен мен се придвижват напред в един свят, който не разбирам.

Когато обаче наближавам входа на залата, където ще е приемът с шампанско, усещам как духът ми постепенно започва да се повишава. Така де, на кого ли пък няма да му се повиши духът при изгледите за безплатно шампанско, питам аз?! Залата е красиво украсена, през средата й е опънат приветствен надпис, в дъното свири някаква банда, а веднага след входа стои момиче в нещо като парадна униформа и раздава рекламни ключодържатели с емблемата на „Барклейс“. Когато вижда баджа ми, тя ми се усмихва широко, подава ми лъскава бяла папка с пресматериали и казва:

— Изчакайте за секунда, моля.

После отива към група хора, прошепва нещо на един мъж в красив костюм, който е с гръб към мен, връща се бързо и казва:

— Ей сега ще дойде един човек да ви посрещне. А междувременно заповядайте чаша шампанско.

Е, нали виждате сега какво е да си преса? Където и да отидеш, неизменно ти се оказва специално внимание. Поемам чашата с шампанско, напъхвам бялата папка в чантата при останалите и отпивам щедра глътка. О, каква наслада! Леденостудено, леко тръпчиво и приятно пенливо! Мисля си да поостана тукчас-два и тихо и кротко да си пия шампанско, докато им свършат запасите. Няма да посмеят да ме изгонят, аз съм преса! Всъщност може и да…

— Ребека! Радвам се, че успя да дойдеш.

Вдигам поглед от мехурчетата в чашата си с шампанско и буквално се смразявам. О, НЕ! Мъжът с красивия костюм бил Люк Брандън! И сега Люк Брандън стои точно пред мен и ме гледа право в лицето е израз, чието значение не ми е съвсем ясно. Изведнъж усещам, че ми прималява. От цялата тази работа, дето си я планирах — че ще запазя хладнокръвие и ще се държа с ледено презрение, — явно нищо няма да излезе. Защото се оказва, че дори само един поглед към лицето му е достатъчен отново да ме залее унищожителна вълна на изгарящо унижение.

— Здрасти — измърморвам с наведени очи.

Ама защо изобщо го поздравявам?!

— Надявах се, че ще дойдеш — казва той тихо и сериозно. — Много бих искал да…