Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 114

И трябва да кажа, че тя действително изглежда страхотно. Носи яркочервен костюм („Карън Милън“ несъмнено), много хубави обувки с квадратни носове и е прибрала назад косата си. Единственото, което определено не ме кефи, са обеците й. Защо изобщо й е притрябвало изведнъж да си слага перлени обеци?! Вероятно за да не се отличава от останалите си колежки във фирмата.

— Господи, направо не мога да повярвам, че наистина си една от тях! — подхвърлям й шепнешком. — Сега е моментът да те интервюирам! — възкликвам, накланям леко глава встрани и подемам, имитирайки позата и говора на водещия на „Панорама“ Мартин Башир: — Миз Гранджър, бихте ли споделили какви са целите и принципите на „Уедърбай Инвестмънтс“?

Ели се позасмива, после бръква в една кутия, която е на щанда до нея.

— Ето, вземи това — казва и ми протяга някаква дебела брошура.

— О, благодаря — отвръщам иронично и я напъхвам в чантата си. Предполагам, че го прави, за да се представи добре пред колегите си.

— Всъщност, понастоящем „Уедърбай Инвестмънтс“ се намира в доста вълнуващ период на развитие — продължава Ели. — Знаеш ли, че следващия месец лансираме цяла нова серия от фондове? Мисля, че са общо пет. „Растеж в Англия“, „Перспективи в Англия“, „Растеж в Европа“, „Перспективи в Европа“ и…

Хубаво де, защо ми ги разправя всички тези дивотии?

— Ели…

— И „Растеж в Щатите“! — завършва Ели триумфално. В очите й няма и искрица хумор.

— Аха — казвам след известна пауза. — Ами… това звучи… готино!

— Мога да поръчам на някой от нашите хора за връзки с обществеността да ти се обадят, ако искаш — добавя Ели ентусиазирано. — Да ти дадат повече подробности.

КАКВО?!?

— Не, не — отвръщам припряно. — Няма нужда, всичко е ясно. Та значи… ъъъ… какво ще правиш, като приключиш тук? Искаш ли да отидем да пийнем по нещо?

— Няма да мога — отговаря Ели с извинителен тон на гласа. — Отивам да огледам няколко апартамента.

— Да не се местиш? — питам изненадано.

Ели живее в най-жестокия апартамент в артистичния квартал „Камдън“, като има за съквартиранти две момчета от някаква музикална банда, които непрекъснато й осигуряват безплатни пропуски за най-различни концерти и други такива. Умът ми не го побира защо й е притрябвало да се мести!

— Всъщност, ще си купувам апартамент — пояснява Ели. — Оглеждам жилища из по-престижните „Стрийтам“, „Туутинг“… Ще ми се да се включа най-сетне, а после и да започна да се изкачвам в йерархията на недвижимите имоти.

— Правилно — казвам вяло. — Добра идея.

— И знаеш ли какво ще ти кажа, Беки, ти също би трябвало да го направиш — добавя Ели. — Не можеш да се мотаеш вечно в някакъв си мижав студентски апартамент под наем. Идва момент, когато трябва да започне истинският живот! — отсича тя вдъхновено и поглежда към единия от костюмарите на щанда, който й се усмихва одобрително.

„Изобщо не е мижав студентски апартамент!“, мисля си възмутено. Пък и кой е този, който определя какво значи „истински живот“? Кой казва, че „истинският живот“ е катерене в йерархията на недвижимите имоти и носене на кошмарни перлени обеци? Как ли пък не! Никакъв истински живот не е това, ами по-скоро скучно до смърт живуркане.