Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 111

Така че успявам по някакъв начин да се прилъжа да се измъкна от леглото, да намъкна първите попаднали ми дрехи и да се довлека до метрото. После спирам в „Лучо“ и си купувам двойно капучино, голяма кифла с шоколадов пълнеж и огромно парче шоколадов сладкиш. Не ми пука, че ще надебелея. Имам нужда от захар, кафеин и шоколад, при това в колкото се може по-голямо количество.

За щастие има страшно много работа, всички са ужасно заети, така че на никого не му е до приказки и следователно не ми се налага да се чудя какво да им отговарям, като ме питат как съм прекарала вчерашния си свободен ден. Клеър бързо пише някакъв материал на компютъра си, а върху моето бюро е струпана купчина коректури, които трябва да изчета. Проверявам електронната си поща — нищо от никого, — след което се сгърчвам унило на стола си, вземам първия лист от коректурите и започвам да чета:

„Преценката на рисковете и предимствата при инвестиране на фондовата борса може да се окаже твърде опасно начинание, особено за неопитния инвеститор.“

Господи, каква скука!

„И въпреки че възвръщаемостта може да бъде голяма в някои пазарни сектори, никога и никъде няма пълни гаранции. А що се отнася до дребния инвеститор…“

— Ребека?

Вдигам поглед от коректурата и виждам Филип да приближава към бюрото ми с лист хартия в ръка. Не изглежда особено щастлив и за един кошмарен миг ми минава на ум, че е говорил с Джил Фокстън от „Уилям Грийн“, узнал е за станалото и се готви да ми връчи заповед за уволнение. Когато приближава до мен обаче, с облекчение откривам, че държи само някакво нищо и никакво прескомюнике.

— Ще те помоля да отидеш на тази тук изява вместо мен — казва ми Филип. — В петък. Аз самият бих отишъл, но съм вързан тук с хората от маркетинга.

— О! — отронвам без какъвто и да било ентусиазъм и вземам листа хартия от ръката му. — Хубаво. За какво става дума?

— За панаира на личните инвестиции в зала „Олимпия“ — отвръща той. — Знаеш, че винаги го отразяваме.

Ама че скука! Ще се скъсам от прозяване…

— По обяд „Барклейс“ дават прием с шампанско — бърза да добави Филип.

— О, чудесно! — казвам вече с малко по-жив интерес. — Ами добре. Не звучи чак толкова безинтересно. За какво по-точно да…

Поглеждам към листа в ръката си и сърцето ми замира, когато виждам в горния край на страницата лотото на „Брандън Къмюникейшънс“.

— Както и при всеки друг голям панаир — казва Филип. — Присъстват всички сектори на личните финанси. С щандове, промоции, разни изяви. Пиши за това, което ти се стори по-интересно, оставям на теб да решиш.

— Добре — отговарям след кратка пауза. — Чудесно.

Така де, какво ми пука, че Люк Брандън щял да бъде там?! Просто ще се направя, че не го виждам. Ще му засвидетелствам точно толкова уважение, колкото и той на мен. А ако се опита да ме заговори, просто ще си вирна високомерно брадичката, ще се врътна на пета и…

— Как вървят коректурите? — пита Филип.

— О, страхотно — отговарям и отново вземам първата от тях. — Скоро ще привърша.

Той ми кимва леко и се отдалечава, а аз отново се зачитам в коректурата.