Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 110

Софи Кинсела

— Чакай, чакай малко — обръщам се към нея аз. — Какво искаш да кажеш с това, че ще си получа чека?

Сузи ме поглежда така, сякаш съм някоя пълна глупачка.

— Е, Беки, рамките са твои.

— Да, ама ти си ги изработила! Значи ти трябва да вземеш парите, Сузи!

— Но аз ги направих за теб! — отвръща Сузи. — За да събереш онези триста лири за режийните!

Впивам мълчаливо поглед в нея и усещам в гърлото ми да засяда буца. Сузи е изработила всички тези рамки за мен! Отпускам се на леглото, вземам една от рамките и бавно погалвам с пръст плата. Съвършена е! Дори в такъв претенциозен магазин като „Либърти“ не биха отказали да я приемат за продан.

— Сузи, парите са си твои. Не са за мен — казвам след малко. — Пък вече и целият проект е твой.

— Е, тук вече не си познала — отвръща Сузи с триумфален блясък в очите. — Аз си имам мой собствен проект.

Приближава към леглото, бръква зад купчината готови рамки и измъква нещо. Фоторамка… която обаче няма нищо общо с „Изящни рамки“! Цялата е в сребрист мъхест плат, в горната й част има розова апликация с думата „Ангелче“, а от четирите ъгли висят сребристи помпони. Това е най-страхотната, най-кичозната фоторамка, която съм виждала през живота си!

— Харесва ли ти? — пита Сузи леко нервно.

— Върхът е! — извиквам, като я грабвам от ръцете й, за да я огледам по-отблизо. — Откъде я взе?

— От никъде — казва Сузи. — Сама я направих.

— Какво? — зяпвам я изумено. — Ти си я… направила?

— Аха. Докато гледах „Съседи“. Беше ужасно, да ти кажа. Бет най-сетне разбра за Джой и Скай.

Гледам я като поразена от гръм. Как така изведнъж Сузи се оказа толкова талантлива?

— Е, какво ще кажеш? — пита ме тя, като си взема обратно рамката и започва да я върти в ръце. — Мислиш ли, че ще мога да продавам такива рамки?

Дали ще може да продава такива рамки ли? БОЖЕ МИЛИ!

— Сузи — заявявам тържествено, — ти си на път да станеш милионерка!

Остатъка от вечерта прекарваме в напоително напиване и ентусиазирано чертаене на планове за бъдещата кариера на Сузи като свръхпреуспяваща бизнесдама. Само дето не изпадаме в истерия, докато се опитваме да решим дали трябва да облече тоалет на „Шанел“ или на „Прада“ за срещата си с Кралицата! Когато си лягам, вече съм забравила и Люк Брандън, и Банк ъф Хелзинки, и всичко останало от този мой кошмарен ден.

Но на другата сутрин всичко това изведнъж се завъртва отново в съзнанието ми като някакъв безкраен филм на ужасите. Събуждам се ужасно премаляла и някак зъзнеща, с отчаяното желание да си взема болнични. Не искам да ходя на работа. Искам да си стоя вкъщи, заровена под завивките, да гледам дневните сериали по телевизията и да бъда милионерка на свободна практика като Сузи.

Но сега е най-натоварената седмица от месеца и Филип за нищо на света няма да ми повярва, че съм болна.